Няма да крием, че познаваме Ралица Стоянова от много време и сме напълно наясно колко прекрасен човек и професионалист е тя. Известно ни е и че пише по завидно добър начин, за което ѝ благодарим. Талантът ѝ е и причината тя да бъде един от финалистите в риалити предаването на БНТ „Ръкописът“. Какви са впечатленията ѝ от формата и на какво я научи литературно приключение, в което смело се впусна, разберете от разговора ни с нея.
Здравей, Рали! Нека започнем с представянето ти – кажи ни няколко думи за себе си, интересите и заниманията си.
Ралица: Покрай „Ръкописът“ няколко пъти ми се налагаше да се описвам и няколко пъти не ми се получаваше. Ако кажа, че съм обикновено момиче, ще е скромно. Ако кажа, че съм специална, ще е самонадеяно. Интересувам се от хора, думи и дрехи. В този ред.
Тъй като се познаваме от много време, знаем, че се интересуваш от силата на жената и вдъхновението, което тя носи. Какво мислиш за съвременната българска жена? Кои са жените (по света или у нас), на които се възхищаваш?
Ралица: Вчера попаднах на видео от 76-ия рожден ден на Тина Търнър. Облечена в малка черна рокля, обута в класически обувки на висок ток, с крака, за които много 26-годишни биха ѝ завидели, тя пя и танцува на сцената като истинска дива. Ето на такива жени се възхищавам – които съумяват да остаряват красиво. В списъка бих сложила още майка ми, Кайли Миноуг и Одри Хепбърн. Свидетели сме на много примери за отчаяна гонитба с времето, при която резултатите се гротескни. Мен ме очароват жени, които се грижат еднакво добре за телата и за душите си. Съвременната българка, която аз познавам, работи много, слуша музика, гледа кино, чете книги, пътува из европейските столици зимата, спи на палатки лятото, поддържа ноктите и косата си красиви, облича се добре. Задочно всички познаваме няколко силиконови кукли, които обаче не ме вълнуват никак.
А мъжете?
Ралица: Харесвам високи мъже, които са над нещата. Които са умни, но не се взимат насериозно. Късметлийка съм, че най-любимите ми мъже са точно такива. Е, не бих имала нищо против да се запозная с Дейвид Бекъм, Раян Гослинг и Адам Лавин.
Как реши да участваш в литературното риалити „Ръкописът”?
Ралица: Още първия път, когато видях рекламата на „Ръкописът“, си казах: „Искам да участвам“. Нямах един ред от роман, но тъкмо бях написала кратък разказ по идея, която много ме развълнува, и реших да я развия в първия ми опит за роман. Писах до крайния срок за изпращане на ръкописи, пратих моя и умрях от радост, когато ме викнаха на кастинг.
Разкажи ни за страстта си към писането. Откога твориш и изобщо – какво ти дава това занимание?
Ралица: В шести или седми клас учителката ми по литература прочете мое есе пред целия клас. Това май беше първият път, когато си дадох сметка, че писането ми носи радост. На 21-22 започнах собствен блог, в който на моменти леко наивно, на моменти прекалено драматично, пишех за това, което ме вълнува. Предимно момчета, разбира се. Блогът имаше известен успех, най-вече сред момичета. В един момент реших, че съм пораснала за него и започнах да пиша къси разкази. Доста време мина, докато се реша да се пробвам с роман. Дългите форми ме плашеха. Благодаря на „Ръкописът“, че ми даде мотив.
А защо трябва да четем? И лично на теб – кои са любимите ти книги и автори?
Ралица: Четенето в никакъв случай не бива да е задължение. Ако имате потребност – четете, ако нямате – правете нещо друго, което ви носи радост. Моят любим автор е Димитър Димов. Любимите ми книги са неговите.
Ръкописът, с който се включи в предаването, носи името „Y-хромозома”. Какво вдъхнови идеята за създаването му?
Ралица: Миналия декември прочетох статия, според която може да си жена и да имаш в тялото си y-хромозомни гени, останали от бивши любовници. Макар познанията ми по биология и медицина да са доста скромни, тази информация много ме впечатли. Оттам съчиних историята на жена, на която един любим мъж ѝ оставя не само спомени. Няма да разказвам повече. Дано да се получи така, че да четете историята в истинска книга с моето име върху нея.
Какво е посланието му?
Ралица: Мъжете, с които сме били, ни оставят следи. Това не е метафора.
На какво те научи участието ти в това литературно приключение и какви емоции ти донесе? С какви хора те срещна?
Ралица: Научи ме, че мога повече, отколкото си мисля. Научи ме на увереност. Аз съм сред най-добрите 5. 5 от 72-ма. Чисто литературно, ме направи по-критична и към това, което чета, и към това, което пиша. „Ръкописът“ беше най-вълнуващият курс по творческо писане. Преживях какви ли не емоции – от тихо отчаяние до безумна радост. Срещна ме с хора, с които иначе едва ли бих имала възможност да се запозная. Най-сърдечната Зара, която се разплаква за секунди, независимо дали от радост или тъга. Поли, която спира да говори само когато танцува. Денис, който все търси екзистенциалните истини през очите на героите си хлебарки. Пламен, който разказва най-забавните прилични и неприлични истории. Жоро, който им се смее супер заразително. Люба, която може да те накара да се изчервиш и да паднеш от смях с една реплика. Васил, който казва три изречения на час, но всички са право в целта.
Кое преживяване от шоуто остави най-ярък отпечатък в съзнанието ти? Можеш ли да откроиш един?
Ралица: В осми епизод журито ме прати на така наречения „поправителен кръг“ – тримата, които са се представили най-неубедително, се борят за оставане в предаването. В спасителната лодка има място само за един. Бях много притеснена и тъжна. Не исках да си ходя толкова рано, трябваше да се „събера“ и да се „върна“. Чаках да вляза в студиото, за да изпълня решаващата задача. Едно момиченце с лунички като на Пипи Дългото Чорапче, дъщеря на човек от екипа на предаването, дойде до мен и каза „Успех, Ралица!“. Успях.
Ще спечелиш ли? 🙂
Ралица: Ако кажа не, ще е излишно скромно. Ако кажа да – прекалено самонадеяно. Ще разберем на 23 декември от 21 часа по БНТ.
Заповядайте в страницата на TrueStory.bg във Facebook, където ще ви срещнем с още много интересни личности.