Представяме ви следващото чудно момиче, част от „Резиденция Баба“. Запознайте се с Деница, която ще ви разкаже подробно за всички най-интересни и вдъхновяващи преживявания, случили се по време на престоя ѝ в село Джурково.
Коя си ти?
Казвам се Деница и идвам от Русе. Завършила съм „История на изкуствата“ и се интересувам от Османската архитектура и култура на Балканите. Обичам работата на терен и да пътувам по стъпките на изследователи и пътешественици в търсене на забравени предания, легенди, истории за мъдреци и техните дела.
Къде прекара своята „Резиденция Баба”?
В село Джурково – в средната, Гурдювска махала.
На какво те научиха бабите в село Джурково?
Примерът на „нашите“ баби се запечата дълбоко в сърцето ми. Тяхната мъдрост, нескончаема сила и упование в Бога ни следваха през целия ни престой. Учиха ни на търпение и вяра в доброто, учиха ни да ценим труда и да се радваме на сладкия мохабет на по чашка кафе.
Събрахме интересни родопски рецепти – от ежедневните им печива, през обредните пити, до любимия ни ушмар. Беше много вкусно преживяване за всички ни, признавам си…
Безценни бяха уроците на баба Елка по „ткаене“, където всички изкарахме по няколко реда шарена черга на стария й стан. Баба Фанка Пейчева, където бяха отседнали другите две момичета, ме научи да плета гривни от синци/мъниста. Шарените гривни и кичени гердани, освен че са служили за украса към носиите, имат и предпазна функция – против уроки, „лоши очи“ и т.н. Ред синьо, ред червено, оченце, докато плетях с бабите записах и едни от най-интересните истории.
А ти тях?
Не мисля, че ги научих на нещо конкретно. По-скоро четиримата резиденти заедно посяхме някоко зрънца надежда, че всичко, което бабите и дядовците знаят, могат и помнят, е безценно за поколенията.
Разкажи ни за живота на село. Кое е най-интересното, което ти се случи за този един месец?
В Джурково здраво се работи от сутрин до късен следобед. Трите махали, на които е разделено селото, имат свой собствен ритъм на работа и характер на местните. Един месец като че ли ми се стори недостатъчен да се запозная с всяка една от тях пълноценно.
Баба Фанка ни разходи из старите махали, в които „едно време“ са живели хората – разпръснати по върховете и баирите, далеч от главните пътища. Впечатлително е да избродиш малките пътечки докато се качиш до някоя от старите махали, където са останали само основите на каменни къщи и порутени хамбари, все още окичени с подкови за късмет. Селищната им история е много интересна, както и местният фолклор, последван от всички предания, легенди и наричания за късмет.
Безспорно най-ценният ни опит беше възраждането на старата селска фурна, където омесихме 400 обредни хлебчета и 100 хляба за курбана на 15-ти август, когато селото празнува и Голяма Богородица. Всичко това се случи благодарение на нашия домакин – чичо Митко – хлебар по бащина линия 🙂
Какво си взимаш от престоя там?
Родопските песни, много мъниста и много любими очи, ръце и сърца.
А какво оставяш?
Желанието постоянно да бързам.
Промени ли се нещо в теб?
Скоростта на живота и динамиката, с която подхождам в добре познатата градска среда… и имам огромно желание да се науча да пея 🙂
Защо трябва да посетим село Джурково?
Защото хората са гостоприемни, сладкодумни и готвят вкусни родопски манджи. Защото има какво да разкажат и с какво да завладеят градския ум. Всяко едно от селата има своята уникална история, стига да знаеш как да подходиш към нея. Бих ги посетила отново всичките – за едно пълноценно усещане.

Старата вълнена пелена на баба Роса – в единия край има избродирано слънце (там се е поставяла главичката на бебето), в другия край – житен клас с полумесец.
Чухме, че имаш идея, с която продължаваш да работиш с „Резиденция баба”. Издай ни малко за нея.
Идеята ми е съвсем в зародиш, тепърва започвам да я анализирам и да работя етапно по нея. Става дума за игра, свързана е с приключение, откривателстване, опознаване на местния фолклор и прилежащите му ключови места. Бих искала да има образователен характер, но да може да бъде „играна“ от малки и големи – индивидуално и групово 🙂 Толкова засега! Очаквайте продължение…
Освен индивидуалната ми идея, работим екипно и с другите резиденти от Джурково. Проектът ни има за задача да възроди интереса към „бабиното дело“. Всички ръчно правени неща, извадени от старите скринове, ще имат шанс за нов живот в града. От уважение към онези ръце, които са тъкали и плели през целия си живот, ще създадем онлайн платформа, където ще запознаем всички вас с тяхното дело.
Имаш ли представа вече какви хора и помощ ще са ти нужни, за да я осъществиш?
И за двете идеи – специалисти, безспорно… от маркетинг – до етнографи, програмисти и дизайнери. Хубаво би било всички да се запознаем подробно как се изминава дългия път от идеята до нейното реализиране и как да спечелим сърцата на хората с нея.