Продължаваме да ви срещаме със смелите резиденти на „Фабрика за идеи“, прекарали изминалия месец в събиране на безценните знания и умения на баба. Ред е на Елена!
Коя си ти?
Аз съм Елена, от София, следвала съм архитектура в Берлин, сега работя във Виена, но все си търся причини да бъда по-дълго в България – като проекта „Резиденция Баба” например.
Къде прекара своята „Резиденция Баба”?
В село Дряново. Най-вече при чудесните баба Софка и дядо Младен, където живях с още две от резидентките в една светла стая с дантелени пердета. Често пред пенсионерския клуб, където всяка вечер се срещат бабите, за да чоплят семки и новости. В магазина, където понеделник, сряда и петък пристига хлябът, където всички идват с родопски торби да товарят покупките си, магазинерката Роса сервира топло кафе, и винаги има добра компания и почерпка по тъжен или весел повод. Или в хладната градина на хотел Венци, където се лови интернета и Марчето винаги ни услужваше с разклонител.
Самодейният певчески състав на турне в Априлци. Спечелиха първа награда.
На какво те научиха бабите в село Дряново?
Научиха ме да харесвам шарено, защото то отразява хумора в живота. Дряновските баби имат най-шарените носии, а когато пътувах с певческата група на турне до Априлци, през половин България и две планини, през цялото време си подвикваха шеги и пяха в буса! А баба Софка ми каза, че си е харесала котката, защото е толкова шарена. Затова сега във Виена си нося шарената тòрба и гривничките от пъстри мъниста, пък току виж се оказали много хип!
А ти тях?
Надявам се да успях да им покажа, че все още има млади хора, които се интересувтат от старите знания и занаяти. Защото наистина е горчиво да видиш натрупаните до тавана чеизи, от халища, черги, одеала, месали, изработвани в продължение на години, на ръка, по нощите, които някакси сега са излязли от мода, и завити с бели чаршафи и дъхащи на нафталин, чрез своето призрачно присъствие напомнят за разпада на една култура.
Разкажи ни за живота на село. Кое е най-интересното, което ти се случи за този един месец?
Интересно е, че пътищата в село са по-дълги, отколкото в града – защото винаги срещаш познати, които се интересуват от днешното ти душевно състояние и цел, така че отиването до съседска къща се оказва двучасово пътешествие. Ние винаги закъснявахме! Освен срещите животът на село през лятото се състои от несвършваща работа: окопаване на картофи, събиране на сено, правене на зимнина, тревоги за сушата… Всъщност през лятото няма много време за ръкоделия. Затова извадих голям късмет, когато започна изработването на пояса на гайдаря Данчо. Видях как три жени основават крусното на пътеката пред къщата и прекарах един вълшебен ден на сумрачния таван до стана на Роса. Това се случи в последните три дни, а за мен беше началото.
Дряново в лятна утрин.
Какво си взимаш от престоя там?
Едно хубаво топло чувство от моментите на сближаване, в които споделените истории и песни достигат до душата.
А какво оставяш?
Благодарности към хората, които ни приеха и помагаха. Оставям също така множество открехнати гардероби, в които успях да надникна, но искам да се поровя още. Гардеробът е женското царство. Отварянето на гардероба е като откровение. Там между пластовете тъкан се скътава женската гордост и мъдрост.
Промени ли се нещо в теб?
След като миналата година загубих и двете си баби, много ме беше страх от чувството на откъснатост, беше като пропаст, като да нямаш основа. Изведнъж нямаше на кого да се обаждам да питам, нямаше кой да ме мисли… Подейства ми оздравително да бъда обгрижвана от бабите на село. Те винаги имат успокояващо присъствие, лековити мехлеми и време за мохабет.
Защо трябва да посетим село Дряново?
В Дряново може да се разходите до Герге или по новомаркираната от резидентите екопътека Лисък и да се насладите на гледките. Може да посетите оригиналната етнографска сбирка, съставена само от дарения на местни жители, към която сега има и изложба на стари снимки (пак с принос на резидентите). Може да си купите сирене от мандрата или да берете диви череши на австрийската поляна (аз я нарекох така, защото ми се стори толкова подредена 🙂 Но ако отивате в Дряново, останете повече. Защото истинското Дряново се състои в разговорите, запознанствата, и вълшебството на историите от едно време.
Основаване за пояса на гайдаря. Преждата е изпредена от баба Сашка и оцветена от кака Роса.
Чухме, че имаш идея, с която продължаваш да работиш с „Резиденция Баба”. Издай ни малко за нея.
Идеята е да подпомогнем певческия състав. Защото чрез изработката на традиционните носии, разучаването на стари песни и редовните срещи тези десет жени поддържат духа на селото. Ето примерно Деси е най-младата певица, тя е безработна, защото има лека инвалидност, а на село няма програми за заетост на такива хора. И на мен ми се струва, че пеенето и задругата в групата на бабите й дава голяма подкрепа в живота. Също така вече спонтанно сред резидентите се оформи фенклуб на гайдаря Данчо, той е страхотен! Така че искаме да направим звукозапис и диск, с който да запечатаме тяхното специфично звучене и да им дадем възможност да разпространяват музиката си.
Другата ми идея е за подновяване на тъкачеството на ръчен стан и изработката на дълготрайни продукти от вълна. Това се оказва много сложно начинание, защото жените са обезверени и становете захвърлени по таваните. Така че като за начало ще се опитам да организирам един комбиниран зимен уъркшоп за тъкачество и синци/мъниста.
Имаш ли представа вече какви хора и помощ ще са ти нужни, за да я осъществиш?
Хора, които работят с музикална техника, с маркетинг, а също така и специалисти по обработка на вълна, по тъкачество и всички, които искат да подпомогнат финансово идеалистичното начинание.
Снимки: Елена Стойчева
