И така! След завръщането на младежите от родопския край, работата им в „Резиденция Баба“ продължава да тече с пълна пара. Оттук нататък 18-те резиденти се залавят със сложната задача да дадат нови отговори на стари въпроси, сътворявайки иновативни решения за обезлюдяващия се район на община Лъки.
В серия от интервюта ще ви срещнем с представители на всяко от четирите села, които бяха докоснати от магията „Резиденция Баба“, за да ви разкажат какво видяха, научиха, почувстваха, дадоха и получиха по време на престоя си там. Първа пред вас ще говори Йоана от село Югово. Потопете се в интересния ѝ разказ!
Коя си ти?
Йоана: Йоана, от Горна Оряховица, учих културология в СУ.
Къде прекара своята „Резиденция Баба”?
Йоана: В с. Югово. То се намира най-близо от резидентските села – през средата му минава пътят за Кръстова гора, най-долната му част се опира в река, а най-горната – висо-о-ко в стръмни поляни с жълт равнец. И е изплетено от десетки пътечки (улици за местните) като гористи гънки, сред които постоянно преоткриваш по нещо ново – най-често руини от каменни къщи, ама…
На какво те научиха бабите в село Югово?
Йоана: В това село, за разлика от Дряново и Джурково, например, нямаше по-специфични ръкотворни умения – освен плетенето и готвенето, естествено. Така че кулинарен опит добих със сигурност, но това, което лично приемам като най-ценно от тях, е научено от разговорите. Научих се на по-спокойно приемане – че някои неща си имат свой ритъм и не зависят от моя контрол и аранжиране; припомних си и естествената нагласа да приемаш като свои хората, които срещаш, докато не направят нещо, с което да те убедят в обратното; че на село е трудно да останеш бездомен… че разговорът, истинският разговор, е от най-сладките съсредоточия на съществуването… ей такива неща.
Жълтото преобладава в надюговските височини… жълт равнец и кантарион. Снимка: Йоана Стоянова
А ти тях?
Йоана: Не съм сигурна… там бях настроена по-скоро всепопивателно. Иска ми се да сме им подсилили убеждението, че това, което знаят и което са, е ценно и има връзка с „останалия свят“ и с по-младите хора като нас.
Разкажи ни за живота на село. Кое е най-интересното, което ти се случи за този един месец?
Йоана: Много неусетно и органично се намества тамошният ритъм в теб. Времето хем се сгъстява, хем минава бързо, но с усещане за пълноценност, достатъчност – не като постоянното лутане и забързаност в София, които, поне мен, винаги ме оставят с чувство, че не съм направила достатъчно, а нямам повече сили. А юговските хора, и ние покрай тях, са склонни да се фокусират върху общи дейности и да ги вършат с акцент върху процеса, общуването между тях.
Трудно ми е да отговоря кое е най-интересното – всеки искрен разговор при гостуване при някоя баба беше вълнуващ. Може би обаче събитието, което организирахме накрая, беше най-голямата проверка на това доколко сме се сработили с останалите резиденти и как са ни приели юговците.
Какво си взимаш от престоя там?
Йоана: Топлина, доверие и увереност, че да си искрен и отворен има смисъл… и малко тъга, понеже неизменно и това остава, когато се сближиш с дадена среда и хората в нея, и я напуснеш рязко.
Кметството, чиито обитатели в момента са лястовичи семейства. Снимка: Йоана Стоянова
А какво оставяш?
Йоана: Гореспоменатото, надявам се, ама и доста недовършени неща. А според думите на хората, като си тръгвахме – и някаква надежда и очакване, че ще идваме да ги виждаме пак, а и че ще доведем нови добронамерени хора.
Промени ли се нещо в теб?
Йоана: Да, укроти се малко умът и прекомерната аналитичност, а с тях и прибързаността, когато става дума за отношенията с хора. На практика ми стана и ясно колко е важно с какви хора си обкръжен, където и да живееш, и колко търпение трябва за изграждане на общ език.
Защо трябва да посетим село Югово?
Йоана: Не че трябва :). Но заради всички споменати вътрешни промени според мен си заслужава най-много.
Аз не съм имала по-дълъг престой в село до момента и усетих, че бих могла да живея там, оставаше ми се. Но в нашия случай имахме собствена социална среда, общи задачи, добри условия, малко интернет;) и повече от приемащи и доброжелателни домакини… Съвсем друго е да си на мястото на живял дълги години там местен. Мисълта ми е, че би било добре да сме внимателни да не подхождаме пак с прекомерно идеализиране или настървение и изисквания към тези места.
Компотите от юговски джанки на баба Йорданка. Снимка: Фабрика за идеи
Чухме, че имаш идея, с която продължаваш да работиш с „Резиденция Баба”. Издай ни малко за нея.
Йоана: Малко ще е наистина, понеже сега тепърва ще се фокусирам върху това.
От всички споделени от юговци истории, красиви наблюдения, сънища, практични мъдрости, започна да ми се оформя в главата един мъгливо-магичен образ – като носеща невидима структура на душата на селото. Иска ми се да бъде споделено всичко това под някаква форма, която не е безразлична и към реалните социални проблеми в селото – например чрез документален театър. Но толкова засега.
Имаш ли представа вече какви хора и помощ ще са ти нужни, за да я осъществиш?
Йоана: Отчасти, да, но се надявам на важни непредвидени вливания. Със сигурност бих искала да говоря с хора, които имат опит точно в извличането по деликатен начин на „ядрото“ на реални истории и впечатления, споделени ти от самите хора.
