Дойде ред и на следващия вдъхновяващ разказ от участник в „Резиденция Баба“! Този път пред вас застава Йорданка, която прекара своя резидентски месец в китното родопско село Дряново.
Коя си ти?
Казвам се Йорданка. От Попово съм, понастоящем живея в Пловдив.
Къде прекара своята „Резиденция Баба”?
Бях в с. Дряново, община Лъки… не онова другото Дряново 🙂
На какво те научиха бабите в село Дряново?
Хм… бабите… Те са душата на селото и най-важното, което научих, е, че трябва да правиш това, което обичаш и да си благодарен за всеки нов ден в живота си.
А ти тях?
Мисля, че те най-добре могат да отговорят, но се надявам да сме ги накарали да се усмихват още повече.
Разкажи ни за живота на село. Кое е най-интересното, което ти се случи за този един месец?
Животът на село е интересен, хората са още по-интересни. Личните им истории ме докоснаха най-много. През този един месец станахме част от страховете им, тревогите им, надеждите им и родопското им шегаджийство. А между цялото това потапяне в личните им съдби ни показаха тъкане, плетене на гривни и родопски чорапи, събиране на сено.
Баба Софка показва как се плетат известните родопски гривни от синци.
Какво си взимаш от престоя там?
В Дряново намерих първата четирилистна детелина в живота си. Първо нея си взех. Още – купища чорапи, терлици, плетени блузи плюс няколко килца отгоре, защото е невъзможно да устоиш на вкусотиите на родопчанки. Взимам си и много топлина и незабравими моменти, които ме карат неволно да се усмихвам и да искам още от тях.
А какво оставяш?
Преоткрих любовта си към родопската гайда и песен, така че част от сърцето ми винаги ще е там с тях, когато запеят. Оставих и много отворени врати, при които мисля да се върна.
Промени ли се нещо в теб?
По-скоро се изясни, избистри, доуточни. Може да се обобщи с две изречения. Ако ти е тежко, питай баба. Тя знае.
Защо трябва да посетим село Дряново?
Върнах се в града и още повече се убедих, че „гражданите“ сме забравили да живеем. Все бързаме, все нещо не ни стига и искаме още и още. Забравили сме да слушаме, да се радваме, да дишаме, да сме тук и сега, наслаждавайки се на момента. А хората са хора, само когато и мъката им и радостта им са споделени.
Ако не сте готови да споделяте, не ходете в Дряново, защото там всяка къща е отворена и ви приемат такъв, какъвто сте.
На гости в село Дряново.
Чухме, че имаш идея, с която продължаваш да работиш с „Резиденция баба”. Издай ни малко за нея.
Идеята ми тепърва ще се разработва, свързана е с чистата храна и информираността на хората за нея като цяло. Засега толкова издавам 🙂
Имаш ли представа вече какви хора и помощ ще са ти нужни, за да я осъществиш?
Със сигурност много професионалисти. Като се тръгне от юристи, маркетинг специалисти, земеделски производители и т. н. А и от баби също, а защо не и дядовци.
