„Всеки от нас трябва да бъде свещеник – да свети, да служи безкористно. Тогава светът ще се оправи”
Който не е съгласен с тази мисъл, по-добре да не си губи времето с четене на следващите редове. А останалите, забързани или улисани в собствени грижи и тревоги, едва ли имат време да се запитат защо днешният ден за някои християни е Благовещение, а за други – Велики петък?
Защо преди няколко дена двама мюсюлмани решиха, че могат да отидат в техния рай, ако убият неизвестен брой непознати хора? Защо всеки ден някъде по тази земя се пролива човешка кръв в името на Бог? И дали Бог го иска? И кой си е присвоил правото да говори и действа от Негово име?
С тези въпроси отваряме една нова тема, неприсъстваща досега в този сайт. Това е темата за религията – за нейните генезис, развитие, необходимост и полза.
Колкото по-малко знаете в момента, толкова по-добре, защото ще се опитаме да ви представим един нов и по своему неофициален прочит на вековните догми, без да преповтаряме вече известното по темата, както и без да навлизаме в скучни или отвлечени спорове.
Нашата версия за всяка от тях – юдаизъм, християнство и ислям, сме разделили в по три части. Ще се радваме, ако прочетеното ви накара да се замислите и за това доколко сте съгласни с изнесената информация. А ако имате желание за допълнителна такава, с удоволствие ще ви насочим към ползваните от нас източници.
Макар в исторически план християнството да не е първата появила се религия на тази земя, ще започнем новата тема с нея поради простата причина, че повечето от нас, съзнателно или не, са кръстени в нея, което предполага, че са малко по-заинтересовани да научат нещо ново.
Като оставим встрани всички познати днес ритуали, свързани с християнството, ще се опитаме да провокираме религиозните ви чувства със следните две твърдения:
Първо – само една малка част от учението на Исус Христос достига до нас в първоначалния му вид, а именно – да се обичаме един друг и да прощаваме на враговете си.
Второ – всички останали „основни” постулати на тази религия, а именно – историята за „непорочното зачатие”, забраната да нямаш друг бог, идеята за Спасителя, умрял заради нашите грехове, приказката за възкресението и догмата, че раят е само за праведните – са вмъкнати впоследствие съвсем съзнателно в опит да се държат вярващите в страх и подчинение.
Нека всички несъгласни с горните твърдения се замислят малко върху следните разсъждения:
За колко други случаи на „непорочно зачатие” сте чували?
Защо поне един от хилядите месии, пророци, оракули, духовни водачи и пр., които са щъкали, проповядвали и събирали сериозни суми от своите последователи през последните 2 000 години, не твърди, че се е появил на земята чрез „непорочно зачатие”?
Непорочно, от гледна точка на християнския морал, зачатие действително има, но църквата трябва преди това да признае за решаващата роля на извънземните цивилизации в създаването на живот на нашата планета.
От друга страна никой и никога не може да умре заради нашите грехове. Поради две причини. Първо, притежаваме свободна воля и отговаряме за всичко, което правим. Второ – няма такова нещо като „непростима грешка” или грешка, принуждаваща ни да имаме недостатъци.
Никакви същества свише няма да поемат отговорност за нас. Те може да ни помагат и напътстват, но в крайна сметка ние избираме как да продължим напред.
На приказката, наречена „възкресение”, и догмата, че добрите (разбирай послушните) задължително ще отидат в рая, а лошите – в ада, ще се спрем по-подробно в следващия откъс от тази поредица.
Автор: Д. Цанков
