Ах, как мразя да пиша все когато ми е зле! Затова, за първи път сега ще пиша, когато съм добре.
Събудих се днес и се погледнах в огледалото. Както всяка сутрин, си гледах тялото. Тази сутрин обаче, то бе идеалното.
Излязох навън да разходя кучето. Тази сутрин го обичах дори повече от нормалното. Дали това бе, защото знаех, че е идеалното?
Дори дълбоко в душата си да знаеш, че не всичко е най-добре, излез навън и ще се почувстваш по-добре. Усмихни се на непознат, поздрави някоя самотна баба, отговори на някой стар познат или благодари на човека, който е държал кучето ти, докато си бил в магазина. Благодари от сърце на хората, от които купуваш храната си и се усмихвай – изцяло от душата си.
Погали бездомното куче, което всеки подминава, покажи любов, дори на някой, дето не заслужава. Пожелай приятен ден на човек, който дори не те познава. Да може щом се прибереш ти да си по-щастлив. Не защото по принцип не си, а защото днес точно се радваш, че си жив. В душата си се чувстваш по-добре, всичко май ще се окаже не чак толкова зле? Май вече наистина се чувствам по-добре?
Дори дълбоко в душата си да знаеш, че не всичко е перфектно, да знаеш че може да е още по-добре, тази сутрин се погледна в огледалото, задържа поглед върху себе си по-дълго от нормалното… Тази сутрин бе убеден, че отражението ти е идеалното.
