На около 20 км от град Гоце Делчев, в община Сатовча, област Благоевград, сгушено в магическите Родопи, се намира село Крибул – едно от най-древните села в Югозападна България. Освен с богато минало и стари тракийски гробове, селото е известно и с баба Хава (още наричана баба Юлия), която лее куршум и помага на хората да излекуват своите болки. Но магията не свършва дотук.
Когато пристигнахме в Крибул, беше вече 5:30 сутринта. Пътувахме по тесен асфалтов път, отстрани на който като на филмова лента се нижеха беседки, чешми и множество наредени тикли. Луната се беше скрила зад облаците, а в далечината мъждукаха светлини от отсрещните села. Една от малкото сгради, която светеше, беше един шивашки цех. Селото беше потънало в сън и мрак. Но това не пречеше на птиците да чуруликат и да омайват малкото будни по това време хора. Веднага щом излязохме от колата, бяхме пленени от спокойствието и красотата на това селце. Поехме дълбоко въздух и се запътихме към дестинацията си. Къщата на баба Хава.
Снимка: Илия Дерменджиев
Пред къщата тя ни посрещна с въпроса:
-Откъде сте?
Последван от следващия:
-Носите ли олово?
Естествено, носихме олово. За пръв път през живота си щяха да ми леят куршум. Таях смесени чувства.
–Хубаво е да ти леят куршум – каза баба Хава. – Прогонва негативната енергия.
Не мога да кажа, че съм религиозен. Но реших, че няма да ми навреди да прогоня малко негативна енергия.
Влязох в едно заградено помещение, в което боботеше печка на дърва. Заслушах се в пукането на дървата, докато баба Хава разказваше за леенето на куршум.
–Много стрес има около вас, младите – продължи тя.
Кимах с глава и я наблюдавах.
Дори да сте скептично настроени, има нещо пленително в целия този ритуал.
Въпреки че бяхме от първите хора, дошли при баба Хава, след малко установихме, че не сме единствените. Ранният час не попречи на още хора да се присъединят. Огледах се – имаше млади, имаше и стари, които учтиво се поздравяваха с „добро утро“. А отсреща в едно барче някои похапваха страхотна баница и точеха лиги по огромните мекици, които се предлагаха с пудра захар.
Снимка: Илия Дерменджиев
До 9 часа повечето хора бяха минали през баба Хава. Предстоеше пътуване с джипове до магическата скала, с която също е известно селото. Ако не сте чували за нея, е хубаво да се осведомите. Казват, че провреш ли се през нея и имаш ли силна вяра, болестите, които те мъчат, ще изчезнат. Решихме да проверим.
И така, натоварени на няколко джипа, потеглихме към скалата. След нас тръгна и едно куче. Изкъпа се в една вада и продължи да върви редом с джипа, да пърха с опашка, оплезило език и весело да лае по нас. Хората наоколо казваха, че го прави всеки път. Около 50 минути ни бяха нужни да стигнем до мястото. А гледката, която се откриваше, спря дъха ни.
Снимка: Илия Дерменджиев
Тръгнахме по една пътека през гората. А тя беше като омагьосана. На всеки клон имаше завързана дреха. Хората, които ходеха да лекуват болките си, преспиваха със своя дреха, която на следващия ден трябваше да окачат на клон от гората – един вид да оставят своите болежки там. Чувството беше странно. Накъдето и да се обърне човек, виждаше вързани дрехи.
Снимка: Илия Дерменджиев
Ще ви помоля да не правите снимки. Мястото е свято – пък се провикна един човек.
Което не спря част от хората да продължат да щракат. Аз обаче се оглеждах наоколо. А хората се редяха на опашка да се проврат през скалата. Баба Хава говореше високо и напътстваше хората какво да правят. А те изпълняваха. И така, докато и последният човек направи всичко.
Дори да смятате всичко това за бабини деветини и да не сте особено вярващ, ви препоръчвам да се разходите до село Крибул. Магията е истинска!
