Септември е последен шанс да си вземеш своето от лятото. Да запечаташ в бурканите на паметта си жарките спомени, да консервираш аромата на сол, пясък и море. Да хербаризираш всеки планински пейзаж в ума си. Да закачиш на балкона връзките с билки и при всеки полъх на вятъра да се връщаш мислено по полята, от които си ги брал…
Септември обикновено започва бурно. Топлите дни в началото те подвеждат, че лятото има още вноски за плащане този сезон. Но неусетно денят е станал по-кратък, вечерта се спуска изневиделица, а сутрин на Слънцето хич не му се бърза да изгрява.
И тогава идват те… стъпките на Есента, която пристига бавно, феерично, с цветове от златно до охра, със синевата на есенното си небе, с дъждовете, кестените и сбогуването с летните лекомислия…
Ще я усетиш да витае около теб, когато си правиш чай – тя е там някъде, сгушена между аромата на лайка, канела и мед. Пощипва те по бузите сутрин и те приканва да се върнеш от прага, за да си вземеш жилетка и шал. Вечер се смества на леглото до теб, а ти, в просъница, се протягаш за още едно одеяло от раклата…
Септември е топла прегръдка. Забавяне на времето. Вглеждане в себе си. Септември е глътка свеж кислород. Дава ти свобода – отвъд летните горещини и преди зимните предизвикателства. Приканва те да бъдеш пак дете – да тичаш из купищата опадали листа, да се смееш с глас, да се надпреварваш в вятъра, да си припомняш първия учебен ден, да планираш някое ново приключение…
Септември е време за художници. Да излезеш навън и с багрите на месеца да изпъстриш деня си, да си нарисуваш усмивка и поводи за обичане.
Септември е шанс. Да се откриеш отново след лятното лутане. Да откриеш пътеки, които водят до непознати места – вътре в теб и навън, в света. Септември е шанс – да се влюбиш, истински, по детски, и завинаги.
Снимка: unsplash.com, Photo by Jeremy Thomas
