Холат Сяхил, или добре дошли в Планината на мъртвите. В средата на миналия век мистериозна и жестока трагедия, случила се на територията на северен Урал, белязва по ужасяващ начин световната история.
На 25 януари 1959 г. десетима младежи – студенти и наскоро завършили инженери от някогашния Съветски уралски политехнически институт в град Свердловск (днес Екатерининбург), се качват на влак, за да извършат преход до връх Отортен в Урал. Маршрутът по това време на годината попадал в категория 3 – с повишена трудност. Всички членове на групата са обучени скиори и има опит с преминаването на дълги планински преходи.
Игор Дятлов – водачът на групата, Зинаида Колмогорова, Людмила Дубинина, Александър Колватов, Рустен Слободин, Юри Кривонищенко, Юри Дорошенко, Николай Тибо-Бриньол, Александър Золотарев и Юри Юдин пристигат на гарата в градчето Ивдел, намиращо се в центъра на северната Свердловска област. От там се качват на превоз за Вижай – последното населено място преди началото на експедицията.
На 27 януари започват похода си към Отортен, но на следващия ден Юри Юдин се разболява и се връща. Това е и последният път, когато той вижда приятелите си.
Дневниците и фотоапаратите на деветимата, открити около последния им лагер, помагат да се проследи пътят им до деня преди инцидента. На 31 януари групата достига стръмнина и започват подготовка за преодоляването ѝ. В една гориста долина те оставят излишната храна и оборудване, които ще им бъдат нужни на връщане. На следващия ден започват да се катерят, като най-вероятно са планирали да прехвърлят върха и на следващата нощ да пренощуват от другата страна, но времето се е влошaва и снежна буря ги отклонява на запад, към върха на Холат Сяхил – Планината на мъртвите. Когато разбират за отклонението, групата решава да лагерува там.
Около 12 февруари се очаква Дятлов да съобщи с телеграма до Вижай за успешния финал на експедицията. След като такава не се получава до 20 февруари – повече от седмица след очакваното завръщане, започва издирване, в което се включват армията и полицията, осигурявайки самолети и хеликоптери.
На 26 февруари на Холат Сяхил е открит изоставеният лагер на групата. Палатката била разкъсана отвътре, а следи от стъпки водели към близката гора, където се губели. На около 500 метра навътре сред дърветата, до висок бор, са открити останки от огън и две от телата – на Кривонищенко и Дорошенко. Двамата били боси и само по бельо. Клоните на бора били счупени на височина от близо 4 метра, а тестове по-късно установяват, че откритата по кората на дървото кожа е на двамата скиори.
На територията между лагера и мястото, където са открити първите два трупа, са намерени телата и на Дятлов – по гръб и прикрил лицето си с ръце, Колмогорова – в пряспа кървав сняг, и Слободин – с травма на главата, за която лекарите обаче твърдят, че не е смъртоносна. Официалната причина за смъртта му е констатирана като измръзване. Останалите четирима от групата се издирват повече от два месеца. Открити са на 4 май 1959 г., под четири метра сняг, дълбоко в същата борова гора. За разлика от другите, по телата на някои от тях имало множество наранявания.
Тибо-Бриньол, също както Слободин, имал черепни травми, но в пъти по-жестоки. Гърдите на Золотарев и Дубинина били смачкани, което е причинило масивни вътрешни наранявания. Езикът на момичето бил откъснат из основа. Физически наранявания по тялото на Колватов не са открити, а причината за смъртта му е констатирана като следствие от измръзване.
Според д-р Борис Возрождений нужната сила да се нанесат подобни травми е изключително голяма – като при автомобилна катастрофа. Официалното становище е, че деветимата скиори са загинали от „непреодолима неизвестна сила“. Разследването официално е приключено през май 1959 г. поради липса на обвиняема страна, а случаят е засекретен от съветските служби.
Факти:
- Температурата в планината на 2 февруари 1959 г. била около -30°, а жертвите – боси и облечени само частично. При положение, че всички членове на групата са били опитни скиори, това потвърждава съмненията, че те са били силно изплашени от нещо.
- Шестима от групата са умрели от хипотермия, а другите трима – от фатални наранявания.
- Няма следи, показващи наблизо да е имало други хора.
- Палатката е разкъсана отвътре навън.
- Жертвите са починали около 8 часа след последното си хранене.
- Следите от лагера показват, че всички от групата са го напуснали по собствена воля, пеша.
- Тестовете за радиация показали високи дози на радиация по дрехите на някои от жертвите.
- Някои от членовете на групата били облечени с дрехи на други от тях, а не със собствените си.
- При погребенията близките им забелязали, че кожата им била придобила кафяв оттенък, а косите им били изгубили естествената си пигментация – имали сивкаво-бял цвят.
Предположения:
Версиите за смъртта на деветимата скиори са изключително разнообразни.
Местни племена: Първата версия, която се разследва официално, е тази за нападение от сибирската народност Манси, които обитават тези земи. Хипотезата обаче бързо е отхвърлена поради липса на чужди следи в района на инцидента.
Лавинна опасност: Версия, която е отхвърлена още по-бързо. Дори и първоначално скиорите да са избягали заради това, че им се е причуло идването на лавина, то много скоро са щели да осъзнаят, че няма нищо такова и да се върнат обратно. Но те не са го направили.
Извънземна атака: Според Лев Иванов – един от водещите инспектори, разследващи случая, има съобщения за наблюдавани летящи сфери през февруари и март 1959 г. – в този и в други райони. Нещо повече – в предполагаемата нощ на трагедията, на около 50 километра на юг от групата на Дятлов, се е намирала друга експедиция. Те твърдели, че са видели на север оранжеви сфери да летят през нощта. Никой не дава и точно обяснение какво е изобразено на последния 33-ти кадър от фотоапарата на Юри Кривонищенко. Едни застават зад мнението, че това е летящ в небето обект, други твърдят, че снимката е направена случайно в палатката.
Военен експеримент: Най-голям привърженик на тази теория е единственият оцелял от групата – Юри Юдин, който се отказва от прехода още на първия ден. Той вярва, че приятелите му са влезли в тайна военна зона и затова са заплатили с живота си. Когато от мястото на трагедията били събрани всички вещи, той бил помолен да помогне на разследващите да установят кое на кого принадлежи. Той твърди, че видял парче плат, приличащо на част от военна униформа, очила и чифт ски, които не принадлежали на никого от групата. До края на живота си Юдин твърди, че е виждал документи, според които военните са започнали разследване още преди лагерът да бъде открит от спасителните екипи, както и че знае, че органите на приятелите му са изпратени в специални кутии за изследване, но това не е отразено в никой документ. Твърди се, че в района са намерени метални отломки, макар разследващите да не са открили следи от експлозия.
Съществуват и други версии, предполагащи нападение от сибирски снежен човек; избягали затворници; сбиване между членове на групата; алкохол (намерен в палатката), довел до трагична пиянска нощ и много други.
Можем да гадаем безкрайно. Но истината е, че 56 години по-късно няма официална версия, обясняваща мистериозната смърт на деветимата младежи, а случилото се остава един от най-страховитите инциденти на XX век.
За още истории, които ще ви разтърсят – заповядайте в страницата на Truestory.bg във Facebook!