Студен снежен ден в навечерието на декември. Голямото есенно събитие на Ratio е отминало преди няколко седмици и сега със Снежана, която е част от екипа, ще си поговорим за него, за изминалата година, както и за целия натрупан опит на организацията през последните 6 години, откакто съществува.
Ratio е платформа, която се развива благодарение на група ентусиасти, които отделят от личното си време извън ежедневната си работа и влагат много енергия, хъс и желание, за да популяризират науката на достъпен език. Форумът разчупва стереотипа, че зад сериозните теми, подплатени с истинско познание, стоят скучни хора. Напротив. В науката е пълно с интересни личности, които знаят как да се забавляват и да правят околните съпричастни към необятния свят на знанието и мисълта. Ratio дава шанс на обикновения човек, който не е обвързан с академичния свят и научните титли, да се потопи в море от факти и изследвания, без да се доверява сляпо на авторитети, а да изгради самостоятелно критично мислене и свой поглед върху света, който се случва около него. Науката излиза от мастиления свят на книгите, от луминесцентните коридори на лабораториите, от прашните катедри в университета, и се устремява към света на културните интереси на съвременния човек, към ежедневните му вълнения.
Идеята за Ratio се появява през 2011 година, благодарение на Любомир Бабуров и Василена Вълчанова. Днес за Ratio се грижи растящ кръг от доброволци, които имат различни интереси и професия, но ги свързва едно – любопитството и желанието да участват в събитие с подобна значимост. А мисията на Ratio изисква отдаденост – буквално преди да е завършило едно събитие, е необходимо да е започнала подготовката и за следващото.
През есента на 2012 година форматът стартира и от тогава основната идея е да има два големи семинара – един през пролетта и един на есен. През годините не всичко е протичало по план – през 2015 година издание на Ratio няма, а на следващата година е само едно. Но есенната конференция тази година надминава и най-смелите очаквания на своите организатори – билетите за залата, в която има място за 800 души, са разпродадени бързо и интересът към събитието е завидно добър. Което показва, че обществото ни постепенно се пробужда и започва да проявява все по-голямо любопитство. Пролетният форум пък предстои на 15 юни, а билетите за него вече са в продажба на сайта на Ratio.
Освен големите събития, през годината любителите на науката могат да присъстват и на още мероприятия, организирани от Ratio. „Ratio представя” гостува в различни заведения в столицата, като умело съчетава научни дискусии и презентации с подбран музикален фон и атмосфера, която повечето гости свързват със забавление и приятелска компания. Което пък умело подпомага основната мисия – науката да се превърне в приятно занимание, да излезе на светло, да изтупа нафталинените дрехи на стереотипа и да засияе в цялата си прелест. Организаторите не се страхуват да експериментират с формата на събитията – презентации, дискусии или тематични летни партита, които се провеждат на покрива на „Muzeiko”. А този сезон от екипа „събуждат апетита” за наука и с филма „Food Evolution”, чиито прожекции тепърва ще радват отново тези, които искат да знаят повече за генно-модифицираните храни. Можете да си подготвите графика още отсега, защото през 2019-та се очаква Ratio да организира общо над 40 събития!
Всяко събитие изисква специална подготовка. Лекторите – и тези от страната, както и тези от чужбина – минават през ораторска консултация, която да им помогне да изразят мисълта си по възможно най-достъпния и ясен начин.
Досега на сцената на Ratio са се качвали редица международни лектори, както и български учени в сферата на биологията, астрофизиката и др. В последното издание например гостуват д-р Ерика МакАлистър, която ни запознава с „Тайният живот на мухите” (които се оказват много по-интересни, отколкото предполагаме!), проф. д-р Томас Науман, който е отправил поглед към „Мултивселена: дали живеем в най-добрия свят?” и проф. д-р Ален Бюсон, който насочва вниманието ни към „Невропластичност и памет: как опитът променя организацията на мозъка?”.
Докато си говорим със Снежана, си спомних една прекрасна мисъл на Артър Кларк, която неумело перифразирах: „Всяка наука, която е достатъчно напреднала, прилича на магия.”
„Разбира се – засмя се Снежи. – Само че науката е магия, която можем да се научим да разбираме и да усвоим как работи.”
Вижте още за какво си поговорихме:
Какви са притесненията и вълненията Ви преди всеки форум? Кое от двете надделява?
Снежана Янева: Винаги има притеснения, защото при събития с такъв мащаб всичко може да се обърка. Но когато правиш нещо, което обичаш, имаш енергията да се справяш с трудностите. Вълнението и удоволствието от свършеното определено надделяват, особено в моментите по време на събитие, когато можеш веднага да видиш вдъхновението и любопитството, което темата е събудила в публиката.
След всички срещи с учени и любопитна публика, предполагам, че имате доста вълнуващи моменти. Бихте ли споделили с нашите читатели любима своя история, спомен, който ще остане завинаги с вас?
Снежана Янева: Сега се сещам за скорошните вълнения около есенния форум тази година, когато трябваше да строим гравитационен павилион, проектиран от един от лекторите ни. Установката беше огромна и трябваше да я построим много бързо, така че гостите на форума да могат да се насладят на симулирана разходка в ниската гравитация на Марс. Имахме много кратък времеви прозорец, в който да работим, и съответно цялата строителна организация се случваше през нощта, дни преди форума. Беше ужасно уморително, но същевременно страшно забавно – представете си 15-тина души, нашия екип и трима космически архитекти от Дания, които разнасят дъски и винтоверти наоколо, докато се шегуват, въпреки че са недоспали и уморени. Покрай конструкцията се родиха и „марсианско гише“ и космическа администрация. Две безсънни нощи по-късно павилионът беше готов и първият, който го тества, беше Себастиан Фредериксън, един от архитектите на проекта, а първите му думи бяха „Не мога да повярвам, че това наистина работи!“
На събитията Ви има доста млади хора. А в обществото и медиите все по-често се дискутира как образователната система не дава необходимите знания на подрастващото поколение и това е причина за високите нива на неграмотност. Къде според вас е границата между стандартите в образованието и личната мотивация на младия човек да научава нова информация и кое е по-определящо всъщност? Как според вас системата може да се промени така, че да се радваме на добри резултати в бъдеще?
Снежана Янева: Ще ми се да можех да кажа как образователната система може да се подобри, но тя не е самостоятелна единица, а съществува в рамките на сложен икономически и социален модел, в който изобщо не е просто или лесно да се правят промени. Ако имах такива компетенции, щях да се занимавам със съвсем различни неща. Затова избягвам да критикувам и да казвам какво и как „трябва“ да стане или да се фокусирам върху проблеми, за които нямам решение или експертиза. Вместо да инвестирам енергия в тази посока, просто се опитвам да правя неща, които имат добавена стойност. Изобщо в Ratio се опитваме да го правим – да направим начина на представяне на науката интересна и така да накараме повече хора да се интересуват от нея, защото тя наистина е невероятна, но все още се бори с предразсъдъци. А общество, изградено от хора с развито критично мислене и добра обща култура, няма как да не наблюдава положително развитие и в своите институции и системи.
ХХI век е доста вълнуващ. Космически туристи, покоряване на Марс, откриване на безсмъртието, свръхинтелект и роботи, които вещаят прогрес или апокалипсис – това са само част от елементите, които се тиражират като бъдеща реалност… Как си представяте бъдещето? Какво според вас ни очаква като цивилизация и къде ще ни отведат научните открития?
Снежана Янева: Всъщност много малка част от тези неща очакваме през 21 век. Но е факт и че вече все повече от нещата, които са ни звучали като научна фантастика, се превръщат в следваща цел на науката и с напредването ѝ стават все по-вероятни. Светът се променя бързо и това е чудесно. Само преди няколко дни мисията InSight на NASA достигна Марс, за да ни позволи да надникнем под повърхността на планетата, преди няколко месеца пък сондата Паркър започна пътуването си до Слънцето, а BepiColombo на ESA се отправи към Меркурий – може би още сме далеч от космическия туризъм или колонизиране, но вижте с какви невероятни темпове опознаваме Космоса, колко по-далеч стигаме всеки път. Ако погледнем какво се случва и по-близо, на Земята, също можем само да кажем „уау“ – технологии за генно модифициране, ваксини срещу доста от болестите, които застрашават живота ни, прецизни операции, които са роботизирани. Не просто бъдещето, а и настоящето ни е невероятно и вълнуващо.
Като хора, които се успели да запазят любопитството си и да заразят с него околните, какво бихте посъветвали читателите на Truestory.bg, за да останат будни и да търсят нови интелектуални предизвикателства за себе си и каузи, в които да вярват и да отстояват?
Снежана Янева: Това е лесно – идвайте по-често на нашите събития, хаха 🙂
Снимки: Архив Ratio
