Софи Йотова: Художничката в кухнята, която разбива табута

Представете си двама души, чиито пътища се пресичат на ранен етап от живота им. През следващите няколко години те се срещат редовно – не защото са невероятно добри приятели, а защото единият има остра нужда от другия. В един момент, на пръв поглед от нищото, отношенията им охладняват все повече и повече и са на прага да се пропукат необратимо. Тогава единият поема инициативата, посочва проблемите пред другия, който откликва, и двамата започват да си помагат. Съвсем скоро дори изграждат връзка, която е смесица от приятелство и любов.

Точно такава връзка очертава живота на 29-годишната Софи Йотова. От другата страна обаче не стои човек, а нейно величество храната – онзи комплекс от микроелементи, които в подходящите количества ни поддържат живи, но при предозиране или недостиг могат да ни убият.

През голяма част от времето в гимназията и университета Софи води ежедневна, дори ежечасова битка с храната. След много болка, сълзи и парещо усещане за безнадежност тя взема съдбовно решение: да превърне храната от враг в най-верен приятел.

Въпреки че промяната отнема много време и енергия, днес Софи има пълното право да се смята за повелител на храната.

От неуверено момиче, което – меко казано – е в обтегнати отношения с храната в продължение на 7-8 години и не проявява особен интерес към готвенето, Софи се превръща в едно от най-разпознаваемите кулинарни лица в българското онлайн пространство. Днес в постоянно растящата ѝ визитка пише: създател на кулинарния блог Foodie Boulevard, автор на книгата „Вкусно с усмивка: 123 кулинарни приключения“, организатор на работилници със семинарен характер, посланик на инициативата на Джейми Оливър Food Revolution и сертифициран коуч по психология на храненето към The Institute for the Psychology of Eating в Колорадо, САЩ.

Като истински боец, Софи си е поставила повече от амбициозна задача: да разбива кулинарни (и други) табута, митове и легенди и да предлага идеи и инструменти, с чиято помощ всеки от нас да намери своята собствена дефиниция за здравословен начин на живот.

Проблемът като решение

Когато навлиза в пубертета, Софи, подобно на връстничките си, започва да намира редица причини да се срамува от себе си и да се възприема като кълбо от провали. Отново подобно на връстничките си, тя търси спасение в нещо познато. В нейния случай това е храната, тъй като още от малка се е научила да търси утеха в сладки храни като шоколадови яйца.

Постепенно храната започва да определя целия ѝ емоционален живот. Софи попада в лапите на емоционалното хранене, като се хвърля от едната крайност в другата – от преяждане с храни с високо съдържание на захар и мазнини до изчисляване на калориите приета храна. В продължение на около 10 месеца Софи не хапва никакъв плод, а на друг етап от битката си с храната свежда приема си на калории до 500 на ден.

Софи проглежда за сериозността на проблема, докато следва в Американския университет в България. В онзи период на мода е протеиновата диета на Пиер Дюкан и Софи решава да ѝ даде шанс. За около десетина дни се храни основно с храни, богати на белтъчини. Тогава на вратата почуква 8 декември и тя и колегите ѝ си организират събиране, за да отпразнуват студентския празник. По време на партито Софи отива до тоалетната. Там ѝ причернява пред очите, ушите ѝ заглъхват и усеща топли и студени вълни по тялото си, докато не се свлича на земята и няма сили дори да помръдне.

През следващите няколко години Софи успява да внесе някакъв ред в отношенията си с храната. Проблемът обаче не изчезва, а просто притаява дъх и чака следващия удобен повод да се появи отново. Този повод идва през лятото на 2015 г., когато бабата на Софи умира от рак. Въпреки че тогава все още не ѝ дава уют, в храната Софи съзира възможност да си възвърне поне частичен контрол над ситуацията.

След поредното изпитание Софи в крайна сметка опитомява храната, като започва да вижда в нея инструмент за справяне с проблемите си, свързани с… храненето. Така тя поставя дистанция между себе си и проблема, което ѝ позволява да го анализира отстрани.

„Това [храната] спря да бъде печат „Никога повече няма да си нормален“. Аз си казах: „Добре, вадя те, слагам те на масата и почвам да те обгрижвам и да опитвам да трансформирам влиянието ти върху [мен], да катализирам цялата гадост, през която съм минала, и да излезе нещо хубаво.“

Храната като изкуство

До края на следването си в Благоевград Софи на практика не готви, нито проявява интерес към готвенето. След завършването си през декември 2011 г. прекарва няколко месеца в родния си Плевен. Мести се в София, когато намира сравнително привлекателна позиция, която ѝ позволява да се издържа сама в столицата. Установява се в малка квартира и тъй като все пак трябва да яде, започва да си приготвя разни неща.

В началото изобщо не става въпрос за здравословно хранене, а за „опити без конкретна посока“. Първите си по-сериозни стъпки в кухнята Софи прави с пасатор за двайсетина лева, с който си приготвя крем супи. Експериментът дава сравнително добри резултати, което я окуражава да експериментира още по-активно.

„Създала съм си навик избираемо да си създавам дискомфорт и да разбирам какви са нещата, които ми пречат, и съответно да пробвам, докато не намеря начин“, казва Софи за един от основните си принципи, към който се придържа и до днес.

Любовта ѝ към готвенето се засилва, след като среща настоящия си приятел и започва да готви и за него, понеже „когато имаш някого, за когото да създаваш неща, тогава вдъхновението ти, вътрешният ти инстинкт става много по-обострен“. Той съзира таланта ѝ и я насърчава да го използва за нещо по-голямо. Тя се вслушва в съвета му през лятото на 2013 г., когато създава Sophie’s Bakery. Блогът просъществува около две години – без особен успех.

Бързо, лесно, вкусно (с усмивка)

Вероятно най-големият успех на Sophie’s Bakery е преобразяването му във Foodie Boulevard. Софи се захваща с трансформацията на блога след смъртта на баба си през лятото на 2015 г., когато освен всичко друго запалва и последната си цигара.

Foodie Boulevard идва на бял свят през ноември 2015 г. Започва като блог, прераства в любимо занимание, а от есента на 2017 г. е работа на пълно работно време. И източник на енергия. И на спокойствие. И на радост. И на вдъхновение. С три думи – начин на живот.

„Аз от малка винаги съм се занимавала с някакъв вид изкуство. За мен бялата чиния е като бяло платно и аз рисувам с продукти, с текстури, с цветове, с форми, канализирам цялото си вдъхновение по този начин. Нещата, които искам да кажа, отиват много отвъд чинията, и отвъд кухнята, и отвъд трапезата. Храната е моят инструмент и езикът, на който аз успях да проговоря на най-висок глас.“

Кулинарните шедьоври на Софи са наслада за сетивата, макар че самата тя няма обоняние от малка – според докторите, вследствие на инцидент. Те също така доказват, че „скучно“, „еднообразно“, „скъпо“, „безвкусно“ и всички други етикети, които лепим върху „здравословното хранене“, са неоправдани.

Митът, че готвенето е „скучно и еднообразно се дължи на това, че хората не знаят как да си приготвят продуктите, не знаят какво да ги правят, буквално“, подчертава Софи. „На практика точно това започнах да правя: да създавам вкусна храна с различни продукти.“

За Софи „здравословното хранене“ е „всичко друго, но не и някаква абсолютност, някаква крайност“. То е по-скоро динамичен баланс и функция на успешната „оптимизация на контекста“ – способността да се адаптираш към всяка ситуация и да приготвяш питателна и добре изглеждаща храна според времето и продуктите, с които разполагаш.

Софи подхожда към готвенето като към подреждането на пъзел от четири съставни части: сух продукт, лепкав продукт, спояващ продукт и добавка за вкус. Основно правило: на всяко хранене в чинията ѝ трябва да присъстват белтъчини, въглехидрати и мазнини. Останалото е въпрос на комбиниране, на съотношение, на термична обработка и на импровизация.

Убедени сте, че пицата е изначално вредна храна? Софи ви отговаря с пица с основа от червено цвекло. Вярвате, че „сладолед“ и „здравословно“ не могат да се сместят в една и съща купичка? Софи ви отговаря с домашен сладолед от банан, авокадо и мед. Не закусвате, защото смятате, че приготвянето на пълноценна храна рано сутрин изисква време, с каквото не разполагате? Софи ви отговаря с оризовки с пастет от извара и спанак.

Въпреки че поддържа кулинарен сайт и Facebook страница с над 26 000 последователи и въпреки че е написала книга, с която насърчава хората да намерят своята дефиниция за „здравословно“, Софи се възприема като аматьор, който умее да „хаква“ слабостите си.

Тя знае какво знае, но още по-добре знае какво не знае. Дава напътствия, но не назидава. Провокира, но не съди. Споделя мнението си, но не отхвърля чуждите гледни точки. Дава ни четката и идеи за нейното използване, но оставя на нас да решим кои точно бои да използваме и как да ги съчетаваме.

„Много хора, които са с нагласата, че знаят всичко по дадена тема, не могат да се развиват точно заради нагласата, че няма какво повече да научат, няма какво повече да подобрят. За мен е много важно да запазя това детско любопитство и тази нагласа на начинаещия, защото това ми позволява на практика всеки следващ ден да знам нещо повече от вчерашния – за всичко.“

Освен че обожава да учи нови неща, Софи се радва искрено, когато успее да помогне „на някого да си повярва, защото знам колко е трудно да си вярваш“. А поводи за подобна радост Софи има много – както във вид на положителна обратна връзка от почитатели, така и под формата на кулинарни блогове, които нейни последователи създават, след като се вдъхновяват от Foodie Boulevard.

Храната в помощ на най-малките

Наред с авторските рецепти, които създава за различни брандове, и с практическите семинари, които провежда по покана на компании, Софи отделя немалка част от времето си за работилници с деца. Организира ги предимно в търговски центрове, но в края на април влиза за първи път и в класната стая. В работилниците извън училище се включват и родителите. Така Софи цели да създава навици и отношение към храната, които могат да се пренесат у дома и да са от полза на цялото семейство в дългосрочен план.

В работилниците участват деца на възраст от 4 г. до 12-13 г, като с увеличаването на възрастта нараства и сложността на задачите, които Софи им възлага. По време на тези занимания не става въпрос за готвене, а за рисуване с храна, за сглобяване на своеобразно „ядливо лего“. Например Софи дава на децата снимка на зайче, направено от плодове и зеленчуци, което те трябва да пресъздадат. По този начин тя ими помага да направят първи малки стъпки, които във времето се натрупват и водят естествено до етапа на готвене.

С работилниците Софи преследва една цел: да провокира малчуганите да погледнат на храната като на изразно средство.

„Когато се опиташ да превъзпиташ някой човек на 15, 20, 30, 50 г., е много по-трудно, отколкото ако създадеш контекст и терминология на едно дете от самото начало и местенце за храната за това дете извън чинията. Аз използвам храната като образователен инструмент. Правя много игри, всякакви творчески занимания, в които децата забравят, че става въпрос за храна, и разсъждават от гледна точка на творци, абстрахират се, че родителите им казват „Сега трябва да ядеш броколи“. По този начин си свалят гарда и им става много по-комфортно да допускат някакви неща, които ако им се дадат [принудително], ще бъдат скептични. И ти виждаш как по този начин естественото им любопитство се събужда и те стават много по склонни да дават шанс на нови неща.“

В края на април тази година Софи за първи път провежда работилница и в училище. Младата кулинарка претворява посещението си в 18 СУ „Уилям Гладстон“ в кратък документален със заглавие „Отвъд чинията: храната – моят приятел“.

Има ли начин обучението в класната стая да бъде едновременно забавно и ефективно? Не са ли храната и здравето прекалено сложни теми за децата? Може ли храната да се използва като образователен инструмент? Отговорите на тези и други въпроси ще намерите в 10-минутния филм на Софи. Ще си позволя да ви дам жокер: търсете отговорите в усмивките на първолаците.

Свободата да правиш това, което обичаш

Успехът на Foodie Boulevard не идва безпрепятствено. Той е резултат от съзнателния избор на едно момиче да прави нещо, което ѝ носи удовлетворение – с цялата свобода и отговорност, съпътстващи този избор.

От 2012 г. до есента на миналата година Софи гради успешна кариера в две международни компании. Започва като асистент на графичен дизайнер в агенция за образователни събития. Когато ролята ѝ отеснява, моли мениджърите си да ѝ дадат по-големи задачи и те я назначават за пиар и създател на съдържание. По-късно се мести в софутерна компания, където работи като автор на технически текстове. Въпреки че се определя за „крайно нетехнически човек“, Софи счита този опит за изключително ценен, тъй като придобива увереност, че може да се справя с предизвикателствата, и осъзнава, че единствените граници са в главите ни.

Какво правят най-големите професионалисти, за да продължат да се развиват? Прегръщат неизвестното и несигурността, както пише Остин Клиън в книгата си „Покажи своето творчество“. Макар че не е чела книгата на американския „писател, който рисува“, на интуитивно ниво Софи е достигнала до същия извод и решава да напусне работата си в софтуерната компания. Прави го през октомври 2017 г. и се отдава изцяло на Foodie Boulevard.

Няколко седмици преди напускането на корпоративния свят Софи се записва за 8-месечна онлайн сертификационна програма към Института по психология на храненето в Колорадо, САЩ. Печели видео конкурс и получава отстъпка от над 50% от таксата от 7 000 долара, като заплаща остатъка със спестяванията си. Колкото и да желае да направи програмата, когато инвестира почти всичките си пари в нея и вече знае, че ще напуска работата си, Софи се пита дали не е направила най-голямата грешка в живота си. Днес вече е сертифициран коуч по психология на храненето, който познава науката зад изпитанията си с храната.

„На много хора може би им изглежда супер лудо и супер странно това, което правя, но аз знам, че съм жива, и се радвам, че съм си позволила да правя това, което ме кара да се чувствам щастлива, защото много хора не го правят. Хората коментират това, което се случва в момента, но ти си шахматист, играеш много ходове напред и трябва да си култивирал адски много устойчивост и удовлетворението от това, което правиш, не трябва да е обвързано с моментните резултати, трябва да можеш да видиш напредък. Да, никой не ти гарантира какво ще се случи, няма как, и затова ако не правиш нещо, за което не гориш наистина, нещата просто не се случват. Защото неминуемо има гадости по пътя – каквото и да правиш, има.“

Софи със сигурност е от хората, от които можем да научим много за преодоляването на „гадости“.

През лятото на 2016 г. Софи прави спонтанен аборт, като причината за него остава загадка. Тогава Foodie Boulevard се оказва спасителен пристан, защото тя насочва цялата си енергия към нещо креативно, което ѝ позволява да превъзмогне болката. Софи вече се е възстановила, доколкото е възможно, но у нея остава горчивината, че спонтанният аборт продължава да е тема табу в България, независимо че вероятността една бременност да завърши по този начин никак не е малка.

Софи преодолява още едно изпитание едва няколко дни, след като напуска работата си, за да се посвети на кулинарните си занимания. Заедно с приятеля си и техни общи приятели отиват на вила. Когато двамата се връщат в жилището си, разбират, че са станали жертва на обир. Губят компютрите си и информацията на тях, включително много скъпи за двамата снимки. Сякаш като знак от съдбата, най-ценното за Софи остава непокътнато, а именно външният хард с цялата ѝ работа по Foodie Boulevard и ръкописа на „Вкусно с усмивка“.

Въпреки че развива Foodie Boulevard изключително стратегически, въпреки че вече работи по превода на „Вкусно с усмивка“ на английски език и въпреки че има планове за разработването на курсове и създаването на инструменти в помощ на хората, Софи не знае накъде точно се е запътила. Неизвестността обаче ни най-малко не я притеснява, защото в нейните очи не хората с мисия избират конкретна дейност, а дейността избира тях.

„Когато правиш нещо, което ти доставя удоволствие, няма нужда непременно да знаеш къде искаш да стигнеш с него, защото много често във времето се получават различни възможности, които някак те водят“.

Заглавно изображение: Личен архив

---