„Тази история разказва за невъзможната чистота, за погнусата от живота и за любовта, която ви спасява“
„Спасителят в ръжта” (с нов превод от изд. „Дамян Яков“) е от онези книги, за които казват, че трябва да прочетеш на определена възраст, за да ги разбереш и почувстваш изцяло. За първи път аз я прочетох точно на тези години (16-17) и си мислех, че твърдението е вярно, защото романът на Селинджър се превърна в една от любимите ми книги. 10 години по-късно обаче, я чета отново и я харесвам още повече.
Да се срещнеш веднъж със Спасителя е крайно недостатъчно. Тази книга е написана така, че да отваря наново страниците си за теб, да ти позволява да прочетеш същите абзаци и да ти носи съвършено ново усещане. Да я четеш, означава да се усмихваш, да си представяш и да преживяваш – да изпитваш онази тръпка на одобрение или негодувание, която тихо пропълзява по тялото ти.
Помните ли Холдън Колфийлд? Онзи очарователно-странен младеж, чийто понякога смахнати виждания за живота ти влизат под кожата и те карат да се запиташ: „Как не съм се сещал и аз за това?”. С Холдън се срещаме в интересен момент от живота му – докато търси себе си по улиците на Ню Йорк в периода между изключването му от училище и прибирането му у дома. Може би малко наивен, може би леко чалнат, той не спира да ни изненадва с действията, решенията и терзанията си. А зад всяка негова мисъл прозира романтично-невъзможният му идеал за справедливост и спасение на човечеството.
„Никога недейте разказва нищичко на никого. Разкажете ли го, за всички започва да ви домъчнява“
Да, Холдън също търси нещата, вълнуващи съзнанието на средностатистическите 16-годишни тийнейджъри – жени, цигари, секс и алкохол. Недоволства и се възмущава, но всяка негова дума звучи безкомпромисно вярно. Разтуптява сърцето ти, дори понякога това да е провокирано от грозната истина. И от нежеланието му да съществува в свят, пълен с „подлеци” и „преструвковци”. Тези, които единствено укротяват неспокойния му дух и в които намира смисъл, са децата:
„Та значи, аз все си ги представях всичките тия дечица как си играят на някаква игра сред ширналото се поле с ръж, и въобще. Хиляди дечица и наоколо няма никой – никой голям. Без мен, искам да кажа. И аз стоя на ръба на една умопомрачителна пропаст. И каква ми е работата – да хващам всяко дете, ако тръгне да пада в пропастта… Ако тича и не гледа къде ходи, аз трябва да притичам от някъде и да го хвана. И по цял ден само това да правя. Ще съм просто спасителят в ръжта”.
„Спасителят в ръжта” е съкровище. И точно безценната му природа ни кара да се замислим върху няколко интересни твърдения, които загатва в страниците си:
Ако е свободен, човек задължително е самотен.
Абсолютната свободата е невъзможна.
Истинската душевна чистота, ако я има, помръква с годините.
Да жертваш себе си те прави мъж.
За някои хора си струва да зарежеш всичко и да пораснеш.
И докато разсъждаме над тях, можем да отделим заслуженото място на книгата в библиотеката и сърцата си.
