Доста тежки моменти има в световната история, в които човекът белязва с кървави нишки следите си по пътя, през който е преминал. Безспорно такава е била и срещата преди векове на бледоликите с индианската култура. Тази среща белязва, променя и преобръща хода на историята за не един народ, не едно племе. Днес ние трудно излизаме от рамката, която Холивуд и приключенските романи за индианци налагат като стереотип за разбиране на техния бит, светоглед и начин на живот. Но книгата „Ти и Земята сте едно” (изд. „Изток – Запад”) на Любомир Г. Кюмюрджиев ще ни помогне да надникнем по-дълбоко в душевността им и да попием от мъдростта на северноамериканските индианци.
Книгата е публикувана за пръв път преди около 15 години – в период, в който ООН чества Десетилетието на коренните народи по Земята (1995-2005 г.). Но и към днешна дата второто издание на „Ти и Земята сте едно” звучи актуално, необходимо, вълнуващо и зареждащо с енергия.
Книгата събира в себе си изказвания и мисли на индианци, запазили се през десетилетията, както и на наши съвременници, които интегрират духа на своя народ към тенденциите на новото време. „Великата Тайна”, „Свещеният кръг”, „Двата свята” и „Седмата посока” са четирите раздела, които тематично обединяват разсъжденията на представители от народите ирокези, лакота, оджибуей, лъмби и други. Снимковият материал, както и информацията за индианските племена и сведенията за някои от историческите личности, споменати в книгата, придават допълнителна опознавателна стойност на изданието.
Съставител и преводач на „Ти и Земята сте едно” е Любомир Кюмюрджиев, който е дългогодишен изследовател на културата и историята на индианците, пребивавали на териториите на днешните Съединени щати и Канада. Благодарение на времето, в което е живял в резервати в САЩ и Канада, наблюденията му върху бита и душевността на този народ са автентични. Интересите на автора се пренасят и на родна земя, където той е основател и председател на Българското общество по индианистика „Орловият кръг”.
В забързания ритъм на големия град, в модерното време, изпълнено с техника, метал и амбиции за още и още вещи, във времето, в което човешката топлота, връзката с корените и с цялото потъват в забрава, книга като тази е особено ценна. Един народ, подложен на преследване и преминал през множество премеждия, успява да запази силата на духа си, вярата в смисъла, както и силата да обичаш, да живееш в хармония с природата. А от това можем само с благодарност да се поучим. Да отворим широко очи, да се вгледаме в себе си, в света около нас, да се запитаме дали харесваме това, което виждаме. И ако не ни харесва – как да го променим така, че да върнем баланса, онзи баланс, който води до щастлив и умиротворен живот. Хубаво е да си припомняме понякога тази простичка истина – че ние и Земята сме едно, свързани сме и винаги ще бъдем.
„Понякога от сънищата се научава много повече, отколкото в будно състояние.”
Хехака Сапа, Черният Елен (1863-1950) – лакота
„Старите лакота бяха мъдри. Те знаеха, че когато човек се отдалечи от Природата, той става коравосърдечен.”
Матю Нажин, Изправената мечка (1868 – 1939) – лакота
„Смея да заявя, че един човек, който седи на земята в своето типи и разсъждава за живота и неговата същност, възприема родството между всички създания и осъзнава единството си с Вселената, носи в себе си най-истинската същност на цивилизацията.”
Матю Нажин, Изправената мечка (1868 – 1939) – лакота