Ралица Сливкова е от Стара Загора. В периода 2010-2012 г. в бординг училището King Edward’s School Witley благодарение на стипендия по програма HMC. Завършва средното си образование там и получава диплома International Baccalaureate (IB). В момента следва медицина в Оксфордския университет.
Възможностите, които получих в рамките на стипендиантската обменна програма на HMC, бяха страхотни. Освен че можех да усъвършенствам английския си език по най-добрия начин, имах щастието и привилегията да посещавам интересни учебни занятия в малка група – с много по-практическа насоченост по химия и биология, отколкото в България, и с епруветки и микроскопи до насита – и разнообразни извън класни занятия, включително моите любими катерене и стрелба.
Участвах и в пътувания, частично финансирани от училището ми, из красиви части на Англия и голяма ескурзия до Намибия с благотворителна насоченост. Не на последно място по значение, тези две години във Великобритания подпомогнаха моята самостоятелност, отговорност и адаптивност, което със сигурност би смекчило културния шок за желаещите да следват в чужбина.
От София през Кеймбридж до графство Съри
Учениците от България, които бяхме одобрени за стипендиантската програма през 2010 г., се качихме заедно на самолета и бяхме посрещнати на летището от представител на HMC, който се качи с нас на автобус до Кеймбридж. Там ние и стипендиантите по програмата от всички останали страни от Централна и Източна Европа преминахме през няколкодневна ориентация, която беше комбинация от лекции и забавления.
Българските стипендианти на HMC през 2010 г. Ралица Сливкова е първото момиче от дясно наляво. Снимка: Личен архив.
След ориентацията се разпръснахме из цяла Великобритания. Аз пътувах с малка група с автобус до гара Ватерло в Лондон. Получихме билети и указания и се разделихме.
За щастие, не отивах съвсем сама в училището, а към мен се присъедини момиче от Румъния. Една българка и една румънка с билети в ръце, може би за ужас на някои английски политици, „нападнахме“ кротките зелени поляни на графство Съри. На гарата ни посрещна жена, която отговаря за ежедневието в пансиона. Тя ни настани в стаите (повечето единични, но аз имах съквартирантка) и ти връчи по един горещ шоколад.
В пансиона бяхме разделени на къщи с мъжки и женски спални отделения, свързани в обща част по подобие на Хогуортс от света на Хари Потър. Въпреки отчайващата липса на куидич, различните къщи бяха в постоянно състезание както в спорта, така и в различни игри, драматични постановки и музикални изпълнения.
Вълнуващо обучение с практическа насоченост
Изучавахме определен брой предмети по избор в групи от по 10-15 души. Тук, за разлика от България, нямаше изпитвания пред дъската и изненадващи контролни с оценки, от които зависи дипломата ти. Ролята на тестовете беше ограничена до тази на показател за подготвеност преди изпитите. За сметка на това, всеки предмет имаше поне по една мини курсова работа, като резултатите от тях формираха част от финалната оценка. Обучението по география, история и философия пък включваше писане на есета.
Въпреки някои недостатъци, този тип обучение се оказа чудесна подготовка за университетските ми години. Самостоятелното изготвяне на различни курсови работи и методичната подготовка винаги са важни. В Оксфорд обаче есетата се оказаха най-важни и през първата година в университета ми се наложи да пиша по три или четири на седмица.
Както вече споменах, обучението по химия и биология беше хиляди пъти по-приятно заради интересната практическа част, която по-късно отново се оказа полезна в практическите ми занимания по медицина в университета. Бърз пример: по химия синтезирахме аспирин, а по биология – модифицирахме гените на бактерии. Училището ме подготви и за кандидатстването в университет чрез занимания за писане на мотивационно писмо и държане по време на интервюта.
Експеримент в час по физика в King Edward’s School Witley. Снимка: Личен архив.
Никой не ме кара да играя ръгби по време на дъжд и кал (и по което и да е друго време) или да тичам в кръг около спортно игрище. Всяка сряда имахме само половин ден учебни занятия, а в останалото време участвахме в избрани от нас спортни занимания. Списъкът, от който можехме да избираме, включваше футбол, баскетбол и всякакви други спортове с топка, плуване, катерене, стрелба, езда и т.н. В останалите дни от седмицата след училище също имаше време за клубни занимания, спорт или музика.
Свободно време, ваканции и пътешествия
Възможностите за прекарване на свободното време бяха леко ограничени, тъй като училището се намираше посред една симпатична горичка. През събота и неделя имахме право да пътуваме с влак до съседните градове, но като цяло животът протичаше в къщите около училището. Хранехме се в обща зала, а останалото ни свободно време през делничните дни прекарвахме в общите помещения. Това може да звучи ограничаващо, но в къщите имаше маса за тенис, билярд и телевизия, а какво повече му трябва на човек. А пък и на всеки три седмици получавахме дълъг уикенд, а на всеки шест – седмица или повече ваканция.
През по-дългите ваканции от училището организираха експедиции. По време на лятната ваканция между двете учебни години прекарах три седмици в ЮАР и Намибия: с лодки по Оранжевата река, с автобус през резервати, с търкаляне из дюни в пустинята Намиб. Всичко това се случаи след трескава благотворителна работа в училището, за да дарим велосипедни линейки за някои от изолираните от болници селища из Намибия.
Ралица Сливкова в пустинята Намиб. Снимка: Личен архив.
Програма, в която всички билети са печеливши
Затова моят съвет е следният: кандидатствайте, защото наистина може само да спечелите. Дори самото кандидатстване е незаменим опит. С писането на своеобразни мотивационни писма и участието в интервю не само ще разберете какво трябва да направите, за да обогатите биографията си, но и ще сте с едни гърди пред онези, които за пръв път ще се сблъскат с подобни препятствия на ниво университет или интервю за работа.
Заглавно изображение: King Edward’s School Witley
