Станимира Петрова записа нова славна страница в историята на българския бокс, след като категорично извоюва световната титла през 2014 г. в Джеджу и европейската през 2016 г. в София. Най-успешната българска боксьорка през последните години си поставя още много големи цели. Тя вдига летвата толкова високо, като има амбицията да грабне медал още от следващата лятна oлимпиада в Токио през 2020.
Състезателката на варненския клуб „Ивайло Маринов“ до момента има 79 изиграни мача на боксовия ринг, от които 65 победи и 14 загуби. Тя е енергична и усмихната. Тя стихия на ринга!
Ще започна първо с таекондото, защото при теб всичко започва от него. Как от състезателка с много успехи на национални и международни първенства по таекондо, името ти стана познато в цял свят с бокса?
Станимира: Започнах с таекуондо през 1998 г. Това беше най-развитият спорт в Асеновград, но неолимпийската му версия и може би това беше основната причина да го сменя – желанието ми да участвам на oлимпийски игри. През 2014 г. окончателно приключих с таекуондо и започнах с бокс.
А спомняш ли си кога за пръв път стъпи в залата и първата победа в спорта?
Станимира: На 8-годишна възраст стъпих в залата. Първото ми състезание беше на 15 години.
В този ред на мисли, като заговорихме за победи – безпорно извоюването на Световната титла през 2014 г. в Джеджу и Европейската през 2016 г. в София са най-големият ти успех, който си постигнала към момента. Ще ни разкажеш ли повече за начина, по който протекоха и двата финала? С каква нагласа тръгна и колко състезатели трябваше да пребориш, за да достигнеш до призовите места?
Станимира: На Световното първенство 2014 г. изиграх 5 срещи – срещу Америка, Германия, Франция, полуфинал с Русия и финал с тогавашната Европейска шампионка от Италия. На Европейското първенство 2014 г. изиграх 4 срещи – срещу Молдова, Румъния, полуфинал срещу Русия и на финала победих представителката на Азербайджан.
Снимка: Станимира Петрова – личен архив
Освен на първенства от световен ранг, ти се представяш блестящо и на републикански състезания, като в последните години печелиш с лекота турнира „Странджа“. Какво е нужно за постигането на този успех?
Станимира: Турнир „Странджа“ е най-старият боксов турнир и е с изключителна конкуренция. Гордея се, че четирите пъти, в които участвам в него, съм все на най-горното стъпало. През 2015 г. и 2016 г. печеля купата, а през 2017 г. – купа за първи подвластник.
Ти си безспорен шампион. Какво е усещането да си победител?
Станимира: Прекрасно е чувството за победителя. Прекрасно е, когато трудът се възнаграждава, когато чуеш химна и се развее трибагреника.
Водиш ли си статистика за рекорди и медали? Колко са ти?
Станимира: Да, водя си. До момента на боксовия ринг имам 79 изиграни мача, от които 65 победи и 14 загуби.
Ако можеше да се върнеш назад във времето, кой мач би изиграла отново и кой е мачът, който мечатеш да изиграеш?
Станимира: Бих изиграла мача си от oлимпийските игри в Рио, а мечтаният мач е финалът на oлимпийските игри в Токио, на който ми вдигат ръката. Това е моята най-голяма мечта.
Проучваш ли съперниците си, с които смяташ, че ще водиш битка? Гледаш ли техни записи, анализираш ли опредлени техники на бой?
Станимира: Да, разбира се. Това е необходимо за победата. След като излезе схемата на състезанието, проучвам всяка следваща противничка.
Какви ритуали имаш? Обикновенно големите спортисти имат някакъв.
Станимира: Да, имам ритуал. Правя си плитки на косата.
Снимка: Станимира Петрова – личен архив
А има ли определени песни, с които се надъхваш преди мач?
Станимира: Обичам да слушам “Боят насната”, “Нашата мила родна страна”, “We are the champion“ и др.
В едно свое интервю ти споделяш, че баща ти е в основата на решението ти да се заемеш с този спорт, като ти казва „ти си родена за бокс“. Би ли описала отношенията ви в чисто спортен план? Как те пали, подкрепя, приземява?
Станимира: Мисля, че той най-много ме познава и гледа реално на нещата. Надъхва ме, обсъждаме минали и бъдещи срещи и определено ме приземява, когато е необходимо.
Обсъждате ли резултатите с баща ти?
Станимира: Да, обсъждаме ги. Ако не е имал възможност да присъства на живо, ги гледа след това на записи и ги обсъждаме.
Получавала ли си предложения да се състезаваш за друга държава?
Станимира: Получавала съм. Но аз обичам България и искам да се кача на олимпийския връх с българския флаг, слушайки българския химн.
Кога ти е било най-трудно и имало ли е момент, в който си си казвала „Спирам“?
Станимира: Имала съм такива моменти, но те бързо ми минават. Просто знам, че моето място е в залата и на ринга. Там се чувствам жива и щастлива.
Снимка: Станимира Петрова – личен архив
Кои са твоите кумири в бокса и с какво те впечатляват?
Станимира: В момента най-великият боксьор в света е Васил Ломаченко. Уникален е! По принцип харесвам много българския бокс и неговите легенди – личният ми треньор Петър Лесов и президентът на клуба ми Ивайло Маринов, Александър Христов, Серафим Тодоров и др. България е била изключителна сила в бокса и се надявам и вярвам, че скоро отново ще бъде.
Ще ни разкажеш ли за хората с които работиш, които те подкрепят и те изграждат в спорта и живота?
Станимира: Минала съм през доста треньори и в двата клуба, на всички тях съм благодарна, всеки ме е научил на нещо. От тази година се състезавам за Боксов клуб “Ивайло Маринов” -Варна, а личен треньор ми е Петър Лесов. Благодарна съм му за всеотдайността и знам, че заедно ще постигнем много големи успехи.
Кой са най-смелите ти амбиции в професионален план?
Станимира: Най-голямата ми амбиция в бокса е oлимпийска титла. Другото, за което си мечтая, е да стана „Спортист на годината“ на България.
Твоето пожелание към читателите на TrueStory.bg?
Станимира: Бъдете живи и здрави. Спортувайте и се усмихвайте по-често. Животът е прекрасен!
