Висшата мъдрост е да имаш толкова големи мечти, че да не можеш да ги изгубиш, докато ги преследваш.
Уилям Фокнър
„Старицата, която прекоси света на колело“ (Габри Роденас, изд. „Бард“) ни среща с госпожа Мару – 90-годишна баба, чиято житейска история е изпълнена с трудности и редица нещастия. Мару е сираче, отгледано от монахини. Още на 13-годишна възраст е принудена да живее в бедност, глад и без покрив над главата си, скитайки се по мексиканските улици. Но въпреки трудностите, с които тя се сблъсква през целия си дълъг живот, Мару продължава да пази най-ценното на този свят, което нито едно материално богатство не може да ни спечели – вярата в доброто и любовта в сърцето.
Когато Мару е вече възрастна 90-годишна старица, тя научава, че има внук, за съществуването на когото никога не е и подозирала. Бушуващите емоции в сърцето на бабата я карат да вземе смелото решение да тръгне на пътешествие, за да го открие, с единственото превозно средство, което тя притежава и може да управлява – старото си колело.
Пътят на доня Мару всъщност е пътуване покрай различните лица на живия живот, а спирките и срещите ѝ по време на това пътешествие са уроци по мъдрост. И те я отвеждат до крайната ѝ цел – нов смисъл в живота, минута безрезервно щастие, което като с магическа пръчица заличава дълги години самота и страдание.
Различните герои, с които се запознава възрастната жена, ни разкриват различни нелеки съдби, които мигновено приютяват в себе си надежда и вяра, стига да успееш да ги приемаш и разсъждаваш над тях от позитивната страна на нещата. Макар и необразована, неможеща да пише и чете, старицата носи в себе си нещо много по-важно, определящо ни като достойни хора – добро сърце, което е най-ценният съветник в решенията за житейските ни постъпки и в искрените ни съвети към другите.
Книгата е наръчник по щастие – онова, което трябва да търсим в малките неща. Усмивка, прегръдка, хубав разговор, надеждата след него. Тя е и вдъхновение, мотивация да действаме, да преследваме поривите на сърцето си, въпреки че понякога изглежда трудно, дори невъзможно. Книгата е учебник по мъдрост – тази, за която се раждаме готови да притежаваме и осъзнаваме, а не онази, която купчини книги ни носят със сентенциите си.
Доня Мару не може да чете думи, но може да чете сърца. И по този начин – да ни прави по- добри хора. А „Старицата, което прекоси света на колело“ е книга за малките радости в живота. За способността да ги виждаме и ценим. Красива история, от която можем да научим много.
„…независимо дали вярваш, че животът ти е такъв, какъвто винаги си искал, от време на време изпитваш странно усещане на неудовлетвореност. И гледаш с копнеж към онези дълги летни вечери, в които всичко беше ново, тревогите не съществуваха и си мечтаеше за живот, изпълнен с възможности и приключения.
Желанието ми е да се върнеш точно в онова време, да изживееш мечтаните си приключения и да почувстваш отново същите усещания, без да се налага да изоставяш всичко, което си постигнал досега.
За да го направиш, просто отговори на въпроса ми:
Осмеляваш ли се да подкараш това колело?“.
Поръчайте онлайн книгите на Издателска къща „Бард“.
