Мога да приглуша светлината и да ти пея песни с тъжен текст,
Можем да танцуваме танго само за двама…
Мога да ти направя серенада, свирейки по струните на сърцето ти,
Да бъда твоя Валентино – само за теб!
Извинете, можете ли да ни помогнете? Не намираме едно много важно място на картата. Може би до него се стига чрез магически портал и се излиза още по-трудно, съдейки по изчезващите му възпитаници. Да, търсим си едно такова старомодното училище, в което момчетата се учат на адекватно поведение и истински чувства… Не съществува? Недейте така!
It’s a man’s world… така ли беше? И колкото и време да минава, колкото и години, векове и епохи да изтичат, едно никога няма да се промени – любовта на жената към мъжа, който има смелостта да се пребори за сърцето ѝ. А романтичните души (като нас!) винаги ще обичат да вярват, че такива чувства все още се срещат и по нашите земи, въпреки твърде невлюбеното време, в което сме попаднали. И напук на еволюиращата деградация, подтикваща към егоизъм, вместо любов и секс, вместо чувства, ние, като пълни задръстеняци, си оставаме фенове на отживелиците.
На срещите за кино в 8. На разходките и хванатите една в друга ръце. На цветето, подарено спонтанно. На целувката по бузата. На чашата вино с гледка към звездите. На първото „обичам те”. И на всяко следващо. На чувствата, от които не искаш да се излекуваш.
Да, любовта е болест, от която ще се разболявате периодично, ако не сте имали усложнения и не сте я пипнали до живот. А симптомите, като пеперуди в стомаха, изчервени бузи и бесен пулс ще се връщат отново, независимо колко блистера „Шитнин” сте изпили до момента. Такова си е човешкото сърце, още от времето на старомодните момчета, които са знаели как да обичат.
Ако сте такъв мъж, останете си същия – най-малко завинаги. А докато Queen ни напомнят за живота като достойно пътуване, изпълнено с кралска изтънченост, ще мечтаем в края на приказката жабокът-прасе, потънал в егоизма си, да се превърне в принца, осъзнаващ значението на любовта.
