Като любител на книгите (един истински book nerd) имам удоволствието да представя на вашето внимание едно великолепно литературно произведение – „Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна“ (изд. „Колибри“). То е дело на шведския журналист Юнас Юнасон, който демонстрира невероятно чувство за хумор и умело боравене с историята. Дори бих казала, че превръща страниците на книгата в нещо далеч по-забавно.
Това е първи роман за шведа, като в рамките на тази година в София бе показана и екранизацията по него. Наскоро у нас бе представена и втората книга на талантливия писател – „Неграмотното момиче, което можеше да смята“. Далеч по-привързана съм към оригиналното заглавие – The Girl Who Saved the King of Sweden.
За протокола искам да отбележа, че си тръгнах с книгата „Стогодишният старец…“ в един петъчен ден, като пресмятах, че в следващите две седмици това ще е четивото, с което ще заспивам. Започнах още в петък, a в събота вечерта вече бях на последните 10-ина страници.
Но това е съвсем различна тема.
Фокусът сега е върху един разчупен образ на стогодишен старец, който далеч не прилича на онези възрастни хора, които срещаме по улиците или в градския транспорт. Алан Карлсон е един много забавен мъж, с определено млад и свеж дух, който в един прекрасен ден (а именно – стотния му рожден ден) решава да се „чупи“ от старческия дом, където живее. Това начинание му коства много усилия – премятането на краката през перваза на прозореца на първия етаж. „Въоръжен“ само с опиканите си пантофи, Алан е на път да се впусне в поредната доза приключения. Защо поредна? Защото този доста спокоен и забавен старец е изобретил… атомната бомба. Но не се впечатлявайте твърде много още сега, защото освен това се оказва, че той може да дестилира водка от козе мляко. А също така в един момент от живота си сяда на една маса с петима крале. Но какво пък толкова…
Та, освен че най-нагло си тръгва в деня, когато се организира тържество за рождения му ден, Алан се оказва не само беглец, но и крадец. В желанието си да стигне възможно най-далеч, той се отправя със ситни и очевидно не много бързи крачки към гарата, където е сам. Почти. Сам с още един пътник и мъжа на касата. На Алан му се отдава възможност и той спонтанно решава да „задигне“ куфара на другия пътник, който е невъзпитан младеж без способност да преценява хората. Защо ли? Защото приема Алан за безобиден старец и го „моли“ да наглежда куфара му, като се обръща към него с „Трябва да акам“.
Така започват новите приключения на Алан Карлсон, който явно и на 100 има сили за тях.
Всичко, през което той преминава в живота си, дължи единствено на себе си. Няма зашеметяващо образование, но все пак именно той помага на американците в създаването на атомната бомба. Преди да си има вземане-даване с тях, съвсем случайно успява да спаси живота на испанския диктатор Франко, което да си признаем, е един интересен старт на историята. Тази му среща го води към следваща – един супер chill запой с Хари Труман в деня, в който той става президент на САЩ.
Събитията в живота на Алан се стичат така, че това му приятелство го води в Китай, където съдбата (или по-скоро Юнасон) е решила именно той да е от голяма полза на жената на Мао Дзъдун. Това по-нататък в живота му ще се окаже животоспасяваща добрина. Отредено е за онзи момент, когато Алан най-нагло ще лъже не един, не двама, а цели трима (единия в процес на обучение) диктатори. Той ще се окаже в една стая с Ким Ир Сен и сина му Ким Чен Ир (когото само два часа по-рано Алан е утешавал, след като той е разбрал за смъртта на „чичо Сталин“). Ще успее да излезе жив оттам, че дори и с голяма сума пари, подарена му от най-тираничния диктатор в човешката история – Мао Дзъдун. Абсолютно наложително е Алан да се спаси, иначе как ще се срещне с Дьо Гол или с Линдън Джонсън? Как ще има възможност да разкаже за онзи път, когато вбеси Сталин?
Тази невероятна книга, която горещо препоръчвам, е едно бързо препускане през историята, но не през сухите й факти. Юнасон успява да вдъхне живот на миналото. Успява да ни накара да се замислим дали този персонаж наистина не е съществувал. Защото щеше да е много яко да е – да е направил нещата, които е направил, и наистина да е казал, това, което е казал.
Алан е един образ, в който ще се влюбите. Нищо, че е на 100 години. Дори на тази възраст той успява да увлече хората по себе си. Смятайте – дори полицейският инспектор, който разследва двете убийства, които Алан оставя след себе си в своето бягство, намира стареца за изключително приятна и предпочитана компания…
Така че, не чакайте – набавете си „Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна“ по най-бързия начин. Ако го направите през седмицата, може да ви се наложи да се обадите в работата си, за да кажете, че сте болни. Пресметнете добре. Защото няма шанс, няма ни най-малка причина да не четете жадно, да не очаквате с нетърпение поредното щуро приключение на Алан Карлсон. Тази книга, която е на границата между „сега“ и „преди“, ще ви остави без дъх, докато не разберете каква е развръзката на всички сюжетни линии.
А освен това от нея може да научите как се дестилира водка от козе мляко…
Автор: Богиня Венциславова
Заповядайте в страницата на Truestory.bg във Facebook, където ще откриете още информация за нови и интересни книги.
