Тя е голям спортист и голям човек, двукратна европейска шампионка и световна вицешампионка. Стойка Петрова е първата жена в историята на българския бокс, участвала на Олимпийски игри.
Сребърната медалистка от световното първентсво в Индия се нареди на петото място в класацията „Спортист на годината 2018“, а след като получи статуетката си, обяви, че слага край на състезателната си кариера в бокса. В момента е действащ треньор в “Локомотив София”.
Зад успехите на Стойка се крият много труд и лишения. Момичето от Добрич показа, че мечтите се сбъдват с дисциплина, постоянство, упоритост и любов.
Каква мечтаеше да станеш, когато пораснеш?
Стойка: Когато бях дете, исках да стана лекар.
А как се влюби в бокса? Кога започна всичко и кой те въвлече в магията на този спорт?
Стойка: Като дете обичах да играя футбол с децата (момчетата). Когато бях в 7 клас, всички момчета се записаха да тренират бокс. Понеже не можех да играя футбол сама, реших да отида с тях в залата по бокс (да ги наблюдавам). Един ден в училище ме потърси треньорът Стефан Петков и ме агитира да опитам. Така започнах да тренирам. С всяка следваща тренировка ми ставаше все по-интересно. По това време се занимавах с народни танци и тренирах по два пъти седмично. За да имам повече време за тренировки, се преместих в спортно училище.
Ще те върна към началото – какъв е първият ти спомен от ринга?
Стойка: На 20.04.2000 г. беше първото ми състезание в София. Спомням си, че преди да се кача на ринга сърцето ми биеше много силно. Притеснявах се да не се изложа. След срещата не си спомнях нищо, но разбрах, че съм отказала своята съперничка. Това ме стимулира да тренирам още по-усърдно.
Струва ли ти се, че е било преди много време?
Стойка: Сега имам чувството,че е било много отдавна. Двадесет години са си много време.
В своята кариера извоюваш много отличия. Ти си двукратна европейска шампионка и световна вицешампионка. Разкажи ни подробности за тези успехи! Какво си спомняш от европейските първенства в Букурещ и в София ? Какви трудности срещна по пътя към златото?
Стойка: Европейското първенство в Румъния за мен е най-доброто състезание в спортната ми кариера. Там, за влизане в медалите, трябваше да преодолея действащата олимпийска шампионка Никола Адамс. Щастлива съм от тази победа. Аз съм единствената боксьорка, която я е побеждавала след олимпийската й титла. В София беше много различно. Там имах огромно притеснение, понеже две години лекувах травма и бях извън редиците. В това състезание получих две награди: златен медал и предложение за брак. Най-трудно ми беше да се справя с напрежението от очакванията към мен.
А сега към световното в Астана през 2016 г. С какво те превъзхождаше състезателката, която те отстрани?
Стойка: Световното първенство в Казахстан беше кошмарно за мен. То бе последната ми възможност за квота за Олимпийски игри. Изпратиха ме в друга категория, която е неолимпийска. Исках всичко да приключи по-бързо. На финала загубих от представителка на домакините и получих контузия. Нямам добри спомени, въпреки завоювания сребърен медал.
А какви всъщност бяха твоите поуки от мача? Мотивира ли те тази загуба?
Стойка: Поуката ми е да съм концентрирана за всеки мач. Нямах никаква мотивация след завръщането ми.
През 2018 г. ти отново атакува световната титла на първенството в Делхи, като се изправи срещу Ю-Тин Лин от Тайван. Как успя да извоюваш сребро на това първенство? Разкажи ни повече за финалния двубой.
Стойка: След покоряването за втори път на европейския връх исках да превзема и световния. Да покажа колко красив е спорта бокс, колко много умения трябват, за да го практикуваш.
Какво си мислише минути преди да излезеш на ринга? Какви напътствия ти даваше твоят треньор?
Стойка: Преди всяка среща си мислех как да покажа красотата и как да завърша състезателната си кариера по най-добрия начин. Напътствията на треньора бяха различни за всеки съперник.
Ти си и единствената ни участничка, която оцеля и се размина със съдийска сеч в Индия. Преди теб бяха порязани Станимира Петрова и Севда Асенова, които спокойно можеха също да са на финал. С каква нагласа тръгна от България за това състезание?
Стойка: Съдийството на другите състезатели не желая да го коментирам. При мен всичко си беше реално. От България тръгнах готова да завърша състезателната си кариера по невероятен начин и да изправя цял свят на крака, за да слуша българския химн.
С какви впечатления остана от Делхи? Имаше ли възможност да разгледаш забележителностите в града?
Стойка: Не съм очарована от Делхи. Въздухът беше много мръсен. Имахме възможност да се разходим до Тадж Махал. Там е много красиво и уникално.
Как се чувстваш, когато знаеш, че си прославила България?
Стойка: Определено щастлива и горда, че съм допринесла да се чуе българския химн и хората по света да знаят за България.
А получавала ли си предложение да се състезаваш за някоя друга страна и обмисляла ли си възможност да се реализараш в чужбина?
Стойка: Да. Имала съм предложения да се състезавам за друга държава. Ще излъжа, ако кажа, че не ми е минавало през ума.
Кои бяха хората, които те подкрепяха през цялото време?
Стойка: Винаги семейството ми е било до мен и ме е подкрепяло, а вече и годеникът ми. За мой късмет имам и няколко истински приятели. Когато си на върха, всички ти се усмихват, но в трудните моменти си проличават истинските хора. Искам да им кажа: “много ви благодаря, че ви имам”.
Кои са най-важните уроци, на които те научи спортът?
Стойка: Спортът е много добър учител. Научи ме да не се отказвам, въпреки трудностите и да се трудя търпеливо, за да се осъществят желанията ми.
Какви са намеренията ти оттук нататък?
Стойка: Вече съм треньор в “Локомотив София” и се надявам състезателите, които тренирам, да се развиват добре и да покоряват върхове.
Довърши изречението: Боксът е…?
Стойка: Боксът е много добър учител.
Какъв е съветът ти към момичетата, които са се насочили към бойните спортове като начин на живот?
Стойка: Съветът ми е: “Трудете се и не бързайте. Трудът винаги се възнаграждава.”.