Броени дни след като Европа осъмна, разплакана от поредната терористична атака, затворих книгата на Дъглас Мъри с онова странно и мрачно усещане за фаталност, което ни обзема, когато мислим за бъдещето и за това колко неясно е то. Но то се приближава все повече и повече с всеки изминал ден и ние трябва да вземем мерки. Или поне да сме готови за него. Точно това се опитва да ни каже Дъглас Мъри в наскоро излязлата си книга „Странната смърт на Европа“.
Европа е пред самоубийство. Това е първото изречение, с което той започва да рисува мрачното бъдеще на стария континент. За целта пътува из цялата му територия, за да чуе историите на двете страни – търсещите убежище, бягащи от войната хора и на онези, които им го предоставят. Позовава се на множество проучвания, провежда интервюта с различни политици и завършва с две прогнози за Европа – една обнадеждаваща и една тревожна. Въпреки че се фокусира главно върху втората, Мъри е безпощаден с фактите и нарича проблемите с истинските им имена. А тези проблеми, които той вижда в Европа, са предводени под патронажа на „мултикултурализма“, който показва само едната страна на европейската монета. Европа ги приветства свободно заедно с вълни от имигранти, водена от чувството си за вина, за грешки в миналото, но отказва да погледне променящото се бъдеще, което според Мъри е с мрачно лице. Той дава за пример страни като Швеция и Германия, които дават най-голям подслон на мигранти и изследва проблемите, възникващи в тези общества, вследствие на политиката, която правителствата им водят. А това включва множество покрити данни за изнасилвания на млади жени предимно от млади мъже от мигрантите, убийства на религиозна основа, палежи и бунтове. Дава за пример политици като Меркел, които искат да се говори по-малко за тяхната миграционна политика, търсейки начин да я прикрият зад знака на „мултикултурализма“. Както и пример с хора, които открито говорят за проблемите, произтичащи от политиката, но са заклеймени като расисти или фашисти.
Мъри стига до заключението, че немалка част от мигрантските общества живеят паралелен живот вътре в обществото и отказват да бъдат насърчавани да попиват от културата и езика на държавата, в която живеят. С това той вижда как ликът на Европа се променя, а старият континент рискува да загуби своята идентичност. Също така изследва религиозните нагласи на европейците и мигрантите, живеещи в Европа, стигайки до заключението, че християнството, за разлика от други религии, е без възход. Според него християнските основи, върху които е стъпило европейското общество, се рушат, докато всички други набират скорост и го поглъщат.
Европа на Мъри е с отворени граници, но изглежда и със затворени очи. Кои са европейските ценности и достатъчни ли са? Има ли граници толерантността? Макар Дъглас Мъри да не дава отговор на тези и много други от въпросите, които задава, имам усещането, че те са в самите нас и само ние можем да ги намерим. Но дали вече няма да е прекалено късно?
Първото изречение е написано. Последното изглежда ще го напишем ние, европейците.
