Предполагам, че ако трябваше да подходя към нещата стандартно, щях да започна да ви моря с някаква безумна хроника на историята на чая. Не е оферта да се чувствате като в кросоувър час по ботаника, история и чаена философия обаче, затова подобни сухарщини оставям на „Уикипедия“.
Сипете си по един чай по случай празника му и нека да видим някакви по-изчанчени факти, свързани с напитката. Докато разписвам нещата, аз съм на един ултра силен немски „Ърл Грей“, от който може и да се закашляш, ако не внимаваш.
Китайски император го открива, след като го мързи да разкара листата от чашата си
Чаят, както повечето яки неща по света, всъщност се е появил случайно. Вторият китайски император Шен Нунг съвсем по императорски е релаксирал под едно дърво напук на бачкащите си поданици. По едно време се извил силен вятър, който духнал листата от дървото над него в чашата му с вода. Шен Нунг въобще не се впечатлил от този факт и мъжката продължил да пие, докато по едно време не забелязал нещо: листата променили вкуса на водата и комбинацията била доста хубава.
Е, малко ви поизлъгах – това е по-скоро легенда, но понеже историята е малко като ябълката и колегата Нютън, а чаят и гравитацията за мен са еднакво важни открития, нека приемем нещата като такива.
Изображение: „Teapot“ с автор CFA61, DeviantArt
Джереми Бентън си има чайник за домашен любимец
Известният философ Джереми Бентъм обаче не е бил склонен да приеме нещата такива, каквито са. Предполагам, че все пак това е и причината да се забие и в сферата на философията. Освен това той решава да си има чайник за домашен любимец, което поне за мен удря топ пет на най-шантавите неща, които мозъците на човечеството са правили. На всичкото отгоре юристът и социален деец му дава името „Дики“ – което, както и да го погледнеш, е едно от най-тъпите имена, които може да дадеш дори на чайник.
В тази нелогична свързаност на Бентъм с един обикновен чайник обаче може да се намери известна метафоричност. Чаят – и свързаните с него детайли като церемонии и специфични, изтънчени съдове, лесно добиват култов статут. Когато бях малък, брането на мащерка из Люлин планина, например, си беше моят ритуал, защото после си правех перфектен билков чай – особено с добавянето на малко жълт кантарион. И макар в България да сме фенове на чая като напитка, не можем да стъпим и на малкия пръст на източните култури и техния чаен фанатизъм.
Социалните и ритуални измерения на чая в източните части на света
Докато съм на вълна чайници, Бентъм едва ли би изглеждал много странен на един вече залязал малайзийски култ от близкото минало. Все пак няколкото десетки малайзийски граждани са почитали не друго, ами гигантски чайник, който е символизирал „лечебната чистота на водата“.
Австралийците чаткат за какво става дума. Изображение: Wikipedia.org
Ако трябва да сме сериозни обаче, редица държави от Близкия до Далечния Изток, че и на юг и на север от тях, не просто оценяват чая. Те го уважават. Най-стандартният пример е японската чаена церемения, свързана със зеления чай мача. Тук вече става дума за нещо, което надхвърля директната консумация – за съвкупност от ритуални фрагменти, които се трансформират в смесица от изкуство и символ на общественост и свързаните с нея йерархични норми.
Или пък да вземем Мианмар (бивша Бирма) и явлението „лефет“. „Лефет“ са ферментирали чаени листа, които може да бъдат използвани както за база при салати („Lephet Thoke“ например), така и за допълнение към ястия. Киселите листа не са просто някаква си кулинарна изгъзица, характерна за Мианмар – чаят отново навлиза в коловозите на социалния статус и обществените правила. Всяко по-значимо събитие в Мианмар задължително трябва да включва ястие с лефет – нещо като неписан, но спазван с охота социално-кулинарен закон.
Черен чай = червен чай?
Един също забавен случаен факт е, че това, което ние наричаме „черен чай“, в Китай се определя като „червен чай“. Не съм сигурен дали мога да си го обясня с понятието „културен далтонизъм“ и дали това няма да е почти престъпно опростяване… но китайците и без това са фанатици на тема червено и златно. А и реално могат да правят каквото си искат, що се касае до чая – все пак Китай е родината на напитката и тя го е усъвършенствала и развивала хиляди години преди ние западняците да си натъпчем устите с него.
За капак, една контра на пиещите кафе или Кока-Кола ентусиасти: чаят все пак си е втората най-консумирана напитка в света… след водата, естествено. С над 1500 различни вида чай, няма как положението да е друго. Перфектната отмаряща напитка, когато е дошло време за отдих – всеки кухненски рафт би трябвало да има по няколко разновидности налични!
Водеща снимка: Morguefile.com
Тази статия ви хареса? Заповядайте в страницата на Truestory.bg във Facebook, където ще откриете още освежаващи, ободряващи и вдъхновяващи истории!
