Той е на 27. Името му означава Лунна светлина. Роден е в Хасково, за последните 7 години е посетил 29 страни в Европа, Азия и Африка и 8 щата в Америка. Летял е с над 140 полета. Изминава около 2000 км с колело за няколко месеца в Германия. Вярва в мисълта на арабския учен и пътешественик Ибн Батута, че „Пътуването те оставя безмълвен, а след това се превръщаш в разказвач на истории”.
Сунай Якуб е от онези усмихващите хора, пътуващите, снимащите, напомнящите, мотивиращите – за смисъла, красотата, лекотата и възможностите.
Завършил е математическата гимназия в Хасково с профил „биология с английски език“. Още в основното училище участва в ученическите съвети. Определя себе си като активен ученик, студент и гражданин. Като студент е член на Факултетния студентски съвет на Медицинския факултет в Софийския университет, където учи „Медицинска рехабилитация и ерготерапия“. Член е и на Комисията по настаняване в общежитията на СУ, домакин е на студентски блок. Стажува в Правителствена болница “Лозенец”, Военномедицинска академия в София, болницата в Хасково – отдел Кинезитерапия.
Миналата есен е на едномесечен стаж в Европейския парламент в Брюксел, като стажант-асистент на евродепутат. Посещава и обучения на тема „човешки права“ в Страсбург. През 2017 и 2018 е кандидат за младежки делегат на ООН.
След два месеца ще бъде в Индия, където ще се потопи в атмосферата на контрасти, за да опознае културата на страната отблизо.
Хваща красиви кътчета по света с обектива на фотоапарата си (снимките му може да видите във фейсбук и в инстаграм). Наскоро създава и свой портал GetPro360 за 360 градусови виртуални разходки в локалния бизнес, след като става сертифициран фотограф на Google (Google Trusted Photographer). Заснема различни обекти за посещения като кафенета, ресторанти, музеи, спа центрове, местни забележителности, които по-късно стават част от Google Street View.
Казва, че всичко започва с първия му полет София – Милано, който е прекачване за Милано – Ню Йорк.
Разкажи ни за страните, в които си пътувал и живял.
Сунай: Участвах в програма Work and Travel 2011 – New York, 2012 – Florida, 2014 – New York. Имах възможност да посетя Маями, Ниагара, Бостън, Вашингтон, Гранд Каньон, Лас Вегас, Лос Анджелис, Сан Франциско, Ню Йорк. Поживях малко на острова на богатите – Лонг Айлънд и пиех истински Лонг Айлънд коктейл. 🙂
Снимка: Сунай Якуб – личен архив
На 20 години събирах витамин D на Саут Бийч, Маями. На 23 си пробвах шанса по казината в Лас Вегас. Посетих Манхатън над 10 пъти. За първи път (и последният засега) изпуснах полета си – за Сан Франциско. А когато през 2014-а посетихме Ниагара, в един момент се оказа, че сме влезли нелегално и в Канада – имаше една въртяща се врата на граничен пункт, без обратен вход и хоп – бяхме се озовали от другата страна. Оставаше само да преминем моста. Така стигнахме до границата с Онтарио. Един полицай ни попита “Защо сте тук? Как влезнахте?”, аз отговорих “Вратата беше отворена и влезнахме, но не знаехме, че няма връщане назад”, при което той зададе още един въпрос “Вие винаги ли, като видите отворена врата, влизате?”. Върнахме се обратно след попълването на документи.
Живях известно време и в Германия с идеята да запиша магистратура, която идея след известен период ми се стори ненужна. Не я реализирах. Германия просто не беше за мен. След това се върнах в България и започнах кариерното си развитие като оператор за Google.
Така миналата година станах част от филм на Google в Африка за Амфитеатъра в Ел Джем, Тунис. (Филмът с участието на Сунай може да видите ТУК.) Имах възможност да посетя някои от филмовите локации на „Гладиатор”, „Междузвездни войни” и „Игра на тронове”. За момент почувствах, че съм част от тях.
Koe любимото ти място по света?
Сунай: Любимо място нямам. Всъщност нямам нищо любимо, било то места, книги, филми, личности и т.н. За мен всяко нещо и място има своя чар.
Бил съм във всички западноевропейски държави. Южните държави ме карат да се чувствам по-добре – Испания, Италия, Португалия, Малта. Като най-красивата от тях за мен може би е Малта. Всички там бяха много приятелски настроени, усмихнати и любезни. Посетих много скрити, тайни местенца с помощта на местни жители. Един възрастен малтиец един ден ми каза „История ли търсиш? Всяка крачка тук е история.”
Снимка: Сунай Якуб – личен архив
За какво мислиш, когато си на път?
Сунай: Пътувам доста често по работа, но когато мога пътувам и с приятели. Пускам си музика, пея си наум в самолета, а в колата се опитвам да надпея песента, която е пусната доста високо, чета книги (много харесвам книгите на Робин Шарма), книги за фотография, запознавам се с нови хора (ако и те са на тази вълна) или просто се наслаждавам на облаците под мен. Обичам да си намирам местенца по пътя, на които мога да спра, докато се придвижвам от точка А до точка Б и така компенсирам умората с нови снимки.
В началото винаги е носталгия, после трудностите стават други – кои и къде са били най-големите моменти на изпитания за теб? Как гледаш на тях сега? Има ли все още моменти на адаптация?
Сунай: Аз бях човек, който се адаптира много трудно. Най-трудният ми момент беше, когато през 2010 година за първи път напуснах родния си град Хасково, за да започна обучението си в София. Сега виждам, че е нямало нищо лошо в това, но тогава не ги приемах толкова нормално нещата. Имах винаги нужда от няколко дни, преди да се адаптирам към града, независимо дали съм бил в София след Хасково, или обратното, дори у дома ми беше трудно. След време всичко се промени, аз се промених и започнах да се адаптирам по-лесно към промените на средата и в личен план.
Втората трудност беше, когато заминах за втори път през 2012 година за Щатите и почина много важен за мен човек – моят дядо. Имах още 3 месеца и половина, не успях да се върна в България. Благодарение на моите приятели – Александър и Станислав, преживях нещата по-леко, те бяха моето семейство, моята подкрепа. Така разбираш, че не с пари, а с хора се живее. Не се става възрастен с годините, а с опита и изживените емоции. Нищо случайно не е случайно. Вече трудностите за мен са просто тест. Както се казва „Човек цял живот се учи“. Трудностите учат, те са поредният урок, който те подготвя за други изпитания.
Пътуванията понякога изискват търпение – организация, летища, чакания, разминавания? Как се справяш с търпението в ежедневието си?
Сунай: Всичко е свързано с характера. Доста спокоен и уравновесен съм в последните години, преди бях импулсивен и нервен, но с времето всичко си дойде на мястото. Метнах се на татко – най-спокойният човек на света! Винаги съм точен за среща, понякога отивам и малко по-рано. Не обичам да чакам. Организацията я имам заложена в моето ДНК, подготвям всичко, преди да тръгна да направя нещо. Но да не забравяме, че всичко се трупа с опита.
Снимка: Сунай Якуб – личен архив
Кое е мястото, на което искаш да се завръщаш?
Сунай: Всеки път искам да се завръщам на едно и също място – у дома, при моето семейство.
Коя е историята, която винаги ще разказваш?
Сунай: Историите ми зависят от човека срещу мен. Всеки иска да чуе нещо различно. Нещо по-близко до него, до хобитата му, желанията му, бъдещите му планове, което е нормално. Но ако трябва да обобщя, това би било кратка история, с която мога да ги мотивирам да следват идеите си, да не поглеждат назад и да се борят докрай, без право на отказ. Когато не знаеш какво искаш, получаваш каквото ти дадат. А ако знаеш какво точно искаш, НИКОГА не се задоволявай с нещо подобно на него.
Кой беше кадърът, който ти каза, че искаш да се занимаваш с фотография? Кои са нещата, които най-много обичаш да снимаш?
Сунай: Занимавам се с аматьорска фотография от 2010 година, след като закупих първия си апарат. През 2014 година минах към DSLR, а от 2016-а вече и професионално. Снимам всичко, без хора. Природата няма претенции към мен, както и аз към нея.
Радвам се на всичко по мой начин, индивидуален. Вижда се и от снимките – пейзажни, нощни, портретни, селфита, макроснимки и т.н. Фотографията винаги е била част от мен, още като малък си играех с един червен фотоапарат с лента, семеен подарък от татко, сменях ленти, отварях, затварях, интересно ми беше. Така хобито се превърна в „работа“.
На какво те научи стажът в Европейския парламент? Как протичаше един ден в парламента, по какви проекти работи?
Сунай: Целта на този стаж беше професионално обучение, което да допринесе за моето личностно развитие и да се запозная отблизо с работата на Европейския парламент. Работният процес започваше сутрин към 7:30-8:00 часа и приключваше около 17:00 часа, понякога и по-късно. Стажът включваше и една седмица в парламента в Страсбург. Европейският парламент наистина работи! Участвах в срещите на ALDE Group (Алианс на либералите и демократите за Европа), изготвях доклади по въпроси, свързани с Комисията по външни работи, Комисията по културата и образованието и други. Участвах в ежедневня медиен мониторинг на Балканите. Горещо препоръчвам на всеки амбициозен млад човек да пробва тази възможност.
Снимка: Сунай Якуб – личен архив
Кое бе най-ценното като опит от обученията ти в Старсбург?
Сунай: След едноседмично обучение на тема „Човешки права“ бях по-запознат с това какви права има европейският гражданин и не само той. Най-полезното нещо, което може да се каже на други след това обучение е: Независимо какъв си, откъде си, от коя раса си и с какво граждансво – ти имаш редица права, потърси ги.
Кои са важните неща за теб?
Сунай: Нещата, които пожелавам на всички, са – да са живи и здрави. За мен е много важна хармонията, уважението, разбирателството, любовта в семейството и времето, прекарано с най-близките хора. Ако тази симбиоза съществува, човек е способен на всичко. Оптимизъм, позитивно мислене, доброта, УСМИВКА. Не се отказвам лесно. Вярвам, че мога да сбъдна всичко, стига да го искам достатъчно много. А ако въпреки всичко не се получава, това означава, че не е за добро. Вярвам в знаците на природата. Вслушвам се в тях. От книгите на Робин Шарма научих следното – “ако искаш да си лидер на работа, започни с това да си лидер у дома”.
Кое нещото, което не можеш да си представиш да го няма в дните ти?
Сунай: Семейство, приятели – не мога да живея като вълк единак. Имам нужда от тяхната подкрепа.
Кое те усмихва?
Сунай: Предимно хората казват, че съм усмихнат човек и аз се опитвам да съм такъв. Усмивката винаги отваря нови врати.
Думите, които си казваш, когато е трудно?
Сунай: Когато ми е най-трудно, се обръщам към Бог с думите: Доверявам ти се, винаги съм го правил, покажи ми правилния път и сега. Дори да искам нещо МНОГО, МНОГО – нека стане, ако е за добро. Случайни неща няма на този свят, слушай сърцето си. И бъди готов да изоставиш живота, който си планирал, за да имаш живота, който те очаква.
Още интересни разговори можете да намерите във Facebook страницата на TrueStory.bg!
