Анимационно студио „Павилион“ е глътка свеж въздух в родната анимация. Когато за първи път попаднах на част от работата им, останах доста впечатлена. Сега, след като си и поговорих с тях, съм два пъти по-очарована. Рисуват прекрасно, разказват също толкова добре и предпочитам моите думи да приключат тук, за да освободя пространство за техните. Желая ви приятно четене, въпреки че друг вариант така или иначе няма!
Кои са хората, стоящи зад анимационно студио „Павилион“?
„Павилион“: Трима в лодката, без да броим кучето 🙂 Николай, Мелина-Елина и Борислав.
Как дойде идеята за „Павилион“?
„Павилион“: Като всяко хубаво нещо, „Павилион“ просто ни се случи. Под тентата на „Павилион“ се събрахме ентусиасти, които искахме да реализираме идеи, стил и качество – така, както ние го виждаме. В „Павилион“ се колаборираме с различни колеги от страната и чужбина и всеки от нас е едно неизменно зъбчато колело на машината за анимация, илюстрация и творчество.
Разкажете ни за реализираните си проекти…
„Павилион“: Проектите са много и все различни :). Всеки един от тях е уникален и индивидуален. Това ни е хубавото на работата, че не ни е скучно. Работим всеки проект с желание и всеки път слагаме по нещо ново, експериментираме и нещата се получават. Правили сме проекти с игрално кино и анимация, ротоскопия, обемна анимация, класическа анимация, пикселация… неща, които нищо не ви говорят, но когато ги видим реализирани, лично за нас е вдъхновение да продължаваме да се занимаваме с това, което обичаме и правим с удоволствие. Кино!
Какво ви вдъхновява да рисувате?
Николай: Създаването на образ, който ти сам оформяш, е нещо много примамливо. Вдъхновявам се от много неща – всичко, което ме заобикаля. Най-много ме вдъхновяват движещите се образи. Обичам да експериментирам с нови техники и похвати, но любима си ми остава дигиталната рисунка.
Мелина-Елина: Всичко! Дори скуката е полезна понякога. Но най-много ми се рисува, когато имам свободата да направя нещата от А до Я, без да имам контрол над фантазията си 🙂
Трудно ли се изобразява истината?
Николай: Лесно – когато е твоята. Трудно, когато е чужда.
Мелина-Елина: Истината е многолика. Всеки си има своя.
Борислав: Лесно – или я има, или я няма. Изображението й само си идва.
Как бихте я нарисували вие към днешна дата?
Николай: Бих я изобразил като човешко лице, но повторено с различни цветове едно до друго. Всичките едни и същи, но все пак различни.
Мелина-Елина: Като море. За някой ще е до колене, а за друг до врата.
Според вас каква е причината през последните години да се правят толкова много анимационни филми?
„Павилион“: Основната причина е, че софтуерът и компютрите заместиха много труд, който преди се извършваше на ръка, а и техниката е достъпна. Така всеки един човек може сам да си направи своя анимационна миниатюра, дори пълнометражен филм 🙂
Какво предизвиква интереса на публиката към този жанр?
„Павилион“: Анимацията е навсякъде! Осемдесет процента от игралното кино вече е анимация, няма декори, няма реквизит, няма тежки костюми, няма роботи, няма нещо, което въображението ти роди, и да не можеш да го пресъздадеш с помощта на анимацията.
Но и това се изчерпа. В момента има глад за сценарии. Няма нещо, което да не сме видели, и нещо, което да е непредвидимо в игралното кино. Затова в момента са толкова успешни анимациите на „Дисни“ и „Пиксар“. Изображенията на героите им не гонят тотален реализъм, а взимат стилистиката на познатите ни от детството типажи, подплътени с общодостъпен сценарий от гегове и смешки за малки и големи, превръщат гледането на техен филм в празник за цялото семейство.
Кой е любимият ви анимационен герой?
Николай: Кравата и пилето от „Картуун нетуърк“, и дяволът, който подскача на дупето си.
Мелина-Елина: Като дете бях влюбена във Ферди Мравката и мразех приятелката му Уенди. Какво ми е харесало в това насекомо… идея нямам.
Борислав: Дафи и Доналд. Патешки истории.
Какво ви дава рисуваното кино?
Николай: Дава ми възможност да бъда инфантилен и вдетинен чрез рисунките си. И това понякога даже да се харесва на хората.
Мелина-Елина: Дава ми една паралелна реалност, в която героите са очовечени, но са повече човеци от нас.
Борислав: Забавление. Пуканки. Радост.
Какво според вас е бъдещето на българския анимационен филм?
Николай: Ако хората, които са способни, не излизат извън България – има такова.
Мелина-Елина: Надявам се да е светло и успешно, защото искам да сме част от него.
Борислав: Нямам представа. Ще разберем скоро 🙂
За да се запознете с още любопитни и вдъхновяващи личности, заповядайте и в страницата на Truestory.bg във Facebook!