Учим се да живеем всеки ден. Допускаме грешки. Съжаляваме. Забравяме, че лошият опит всъщност е възможно най-добрият опит, защото ни помага да бъдем по-прецизни и по-наблюдателни, за да не попадаме в същата ситуация отново. Лошият опит учи. Просто трябва да се научим да си извличаме правилните поуки от него.
Знаем, че от този опит обикновено боли – пулсират слепоочия, мислите не дават покой, разбиват се сърца, има сълзи, безсъние, както и неизменните изречения от типа на: „Никога повече няма да бъда същият човек…” И това – вероятно – е така. Но ако не надграждаме себе си, ако не се променяме и развиваме, спираме и да растем. А болката е най-сигурният симптом, че нещо трябва да променим – в себе си, в обкръжението си, в средата си – за да продължим напред и да се развиваме.
Отнема време, за да се научим, че има места и моменти, в които трябва да дадеш всичко от себе си за това, в което вярваш. Но има и моменти, в които просто… трябва да събереш всичко свое – емоции, отношение, вещи – да си стегнеш багажа и с гордо вдигната глава да продължиш по пътя си.
Да, има моменти, в които трябва да си упорит и отдаден. Да не пестиш усилия и време. Да покажеш най-доброто, на което си способен. И това, вярвам, е тогава, когато имаш цел – независимо дали си планинар, който изкачва върхове, или си кариерист, който мечтае за повишение.
Но в отношенията си с хората… Рано или късно разбираш, че дори и да дадеш най-доброто от себе си, все пак можеш да останеш неразбран. В отношенията си с другите просто трябва да си искрен. И да се стремиш към най-добрата версия на своето Аз, без да изневеряваш на себе си. И точните хора ще дойдат. Рано или късно, ще дойдат. Останалите – каквото и да правиш – няма да успееш да ги задържиш. Разминаване в светогледа, в разбирането на живота, в базисни убеждения и етични възгледи – всичко това все някога ще ви раздели. И може би – за добро. Защото – преструвайки се на друг човек, постоянно стараещ се да се впише в нечие обкръжение – умората ще превие раменете ви и ще сломи духа ви. Дайте си време. И шанс. Да бъдете щастливи. И дори и ако в това време, от което се нуждаете, сте сами. Нали помните онази мисъл – за самотата, която е по-добър приятел от лошата компания…
Едно от най-трудните неща, които съм записала в своя списък с Уроци, е да се науча да пускам. Да разтворя широко ръце, да охлабя хватката около всичко, което искам да бъде до мен… за да видя кое ще остане. Остава онова, което е истинско. Всичко останало потъва във времето и се превръща само в спомен – красив, горчив, далечен или ярък, но все пак – просто спомен…
Миналата година един от гостите на сватбата на моя близка приятелка ме попита на колко съм години. Тогава бях на 27. Той – прехвърлил вече 30-те, въпреки че въобще не му личаха – ми каза: „Това е прекрасна възраст! Вече знаеш кой си и какво е важно за теб, в какво да вложиш времето си и кое след време няма да има значение…” Тогава си мислех, че съм го разбрала много добре. Днес – година по-късно – го разбирам много по-ясно, много по-осъзнато… заради Уроците, които се случиха оттогава до сега.
Да, наистина има ситуации, в които трябват усилия. Но има и такива, в които не е необходимо да ги пишете в собствената си житейска сметка. Пожелавам ви мъдрост, за да ги различавате. И ако все още не успявате – не се тревожете, мъдростта идва с времето, лошия опит и всичките му безценни уроци!
Водещо изображение: https://unsplash.com, Photo by Anthony Intraversato
