Като запален читател, се опитвам да следя случващото се в света на литературата. Наскоро преглеждах една много навременна статия, в която авторите на сайта „Аз чета“ представяха десет млади български писатели, на чието творчество си заслужава да обърнем внимание.
Теа Денолюбова. Въпреки че за първи път чувах за нея, тя веднага привлече вниманието ми. Първо, Теа е едва на 22 г., а вече има две книги зад гърба си. И второ, по-рано тази година Теа е участвала в TEDxAUBG. Последвах хиперлинка и изгледах вдъхновяващата ѝ презентация. В нея тя разказва за болката от загубата на близък човек, за дългогодишната си борба с нея и за щастливия си живот въпреки скръбта и чувството на непреодолима самота и безнадежност в определени моменти.
Теа Денолюбова изнася презентация на TEDxAUBG. Снимка: Личен архив
„Казвам се Теа Денолюбова, родена съм във Варна, до Шишковата градинка (на която в 04:30 ч. сутринта с подходящите сетива се случват филми), в най-прекрасното огромно семейство на света. Имах вълшебни тийнейджърски години в английската гимназия, романтични, драматични, пълни“.
Така се представя пред читателите на Truestory.bg младата писателка. През годините тя толкова се привързва към родния си град, че днес се описва като „варненка до мозъка на костите си“. Избира да продължи образованието си в Милано, Италия. През юли тази година завършва обучението си за бакалавърска степен със специалност арт дайрекшън (art direction) и реклама в Istituto Europeo di Design. Завръща се в България, като днес живее и работи в София – град, с който продължават да се откриват взаимно.
Детството на Теа се отличава от това на повечето ѝ връстници. Обстоятелствата я принуждават до порасне далеч по-рано и по-бързо. Баща ѝ се разболява от рак и скоро след това губи битката с коварната болест. Това събитие преобръща живота ѝ на 180 градуса.
„Когато една винаги пълна с хора къща остане празна и тиха, трудно се събуждаш, трудно дишаш и трудно живееш. Но и това минава“, казва Теа. „С тези трудности се справям и днес, всеки ден, те са в мен. Липсите живеят в нас“.
Липсите остават, животът си тече, а Теа осъзнава огромното значение на семейството.
„Не мисля, че някога бих могла да се справя напълно. Не мисля, че това е нещо, което минава. За жалост не е физическа болка. И в същото време слушам как някой някъде се оплаква от баща си. Защото много го/я дразнел, понеже искал да си говорят. А аз забравих как звучи гласът на моя баща“.
Въпреки мрака, който обгръща ежедневието им, Теа и майка ѝ продължат напред. Финансовите затруднения на семейството и собственото ѝ желание да бъде заета изпращат Теа на работа, когато е на 10 г. Първо помага във фризьорски салон, където мете, чисти и „попива“ работния процес. На следващото лято майка ѝ и нейна приятелка отварят магазин за дрехи и бижута. Оттогава до днес Теа работи в магазина всяко лято.
„Това ме направи войник, среща ме със стотици хиляди хора от цял свят, показва ми всичко, което можете да си представите, наистина всичко, милиони истории, създава прекрасни приятелства, вдига адреналина… и нервите“, разказва ни тя.
Боли я, когато хора от обкръжението на семейството обвиняват майка ѝ, че е отнела детството на дъщеря си, като я кара да работи в магазина. Вместо да я обвинява, Теа обича майка си с цялото си сърце. Вярва, че именно тя я е спасила.
„Аз съм тук и съм такава благодарение на нея“, казва Теа и допълва: „Тя е скала. С гледка към морето“.
Докато опознава заобикалящия я свят, Теа установява, че много хора крият болката си. Някои го правят, защото смятат, че така ще я забравят. Други се срамуват или страхуват да я споделят, което прави живота им още по-тежък. Според Теа самото изговаряне на болката е първата и най-важна стъпка към нейното преодоляване или поне потискане.
„Губим страшно много време в изговаряне и преповтаряне на ненужни неща. Смитаме болката под килима, а тя трябва да стои пред нас, да я гледаме в очите и да можем да й кажем “махни се, продължавам”. Не е нищо срамно. Няма нищо лошо в това да те боли душата, да страдаш, да си минал през нещо голямо и тъжно. Не ми е била необходима смелост да го направя и да говоря, това е нужда, по този начин се лекувам“.
Освен да говори за болката си, да я споделя и да вдъхновява други страдащи да продължават напред, Теа се лекува и чрез писане. Запознат със заниманията ѝ, художникът Кольо Карамфилов веднъж казва на писателя Елин Рахнев: „Тя е от наш’те, пристанища, бели ризи, „Пинк Флойд“, много любов”. Тогава тя е само на 16 г., със синя папка с разпечатани свои стихотворения под ръка.
Дебютната ѝ книга е стихосбирката „Сложи ме на пауза“, която излиза у нас през 2010 г. Две години по-късно дебютира и в проза с романа „Боян“. През 2014 г. „Сложи ме на пауза“ се появява в Италия. Покрай тези книги Теа участва в събития в Рим, Лондон и Брюксел и се запознава с много и все интересни хора. През годините печели няколко награди, като най-много се гордее с Първата награда за поезия от Национален литературен конкурс „Петя Дубарова“ през 2010 г.
Талантливата Теа вече има две издадени книги – стихосбирката „Сложи ме на пауза“ и романа „Боян“ (изд. „Сиела“). Снимка: Bnr.bg
Когато заминава да следва в Италия, Теа знае, че рано или късно ще се завърне в родината си, защото тук се чувства най-щастлива и пълноценна. Смята, че е взела най-доброто от образованието и престоя си в чужбина, но иска да се развива тук. Вместо да се оплаква, Теа се бори с предизвикателствата, дава най-доброто от себе си и цени всеки миг, прекаран в компанията на роднини и приятели.
На младите хора, които се намират в труден период, Теа пожелава следното:
„Да са добре със себе си, да се чувстват уютно, когато останат сами вечер, когато излизат демоните… И много, много да се влюбват. Тогава, по някакъв магически начин, всичко тръгва“.
Водеща снимка: Личен архив, Теа Денолюбова
Присъединете се към Truestory.bg и във Facebook, където ще откриете още вдъхновяващи истории, като тази на Теа!
