Лятото на 1961 г. по поречието на река Минесота. В малкото провинциално градче Ню Бремен ще се случат доста неща, които ще изкарат извън коловоза познатото ежедневие. Смъртта ще бъде чест гост този сезон в града. А едно от посещенията й ще отекне особено силно и ще бележи завинаги главния герой – Франк, както и неговото по-малко братче – Джейк.
Франк вече е възрастен мъж, преподавател по история. Но „Тежък дар” е разказан през очите на неговото 13-годишно Аз, което с невинността на дете опознава света. И се сблъсква за пръв път с предизвикателствата на живота – от онзи вид, който изпитва силата на духа и показва точно що за човек си.
Франк е син на местния пастор и талантливата му съпруга, отдадена на музиката. Джейк е на 11 години и препуска редом до него във всяко приключение, въпреки че е по-малък и доста по-мълчалив, заради постоянните подигравки на околните. Двамата братя са различни един от друг – Франк е по-експресивен, действа импулсивно, а Джейк е прозорлив и забелязва детайлите в света около себе си – дар, дошъл редом с тишината му.
Ариел е тяхната по-голяма сестра. Млада, красива, талантлива, тя скоро ще напусне града и ще отиде да учи в колеж. Освен ако Съдбата не й подготвила други изненади, оплитайки конците на бъдещето й с драматична любов, тайна и избори, от които вероятно боли… за да се окаже накрая, че Ариел заема централно място в повествованието и се превръща в двигателя, който кара Франк да порасне. И да помъдрее.
„Тежък дар” е красива книга. В сюжета са вплетени криминални нишки, мистерия и напрежение. На повествованието върви с лекотата, присъща на детската невинност. И докато четях, имах чувството, че самата аз съм на 12-13 години и тепърва ми предстои да порасна, да опозная света на възрастните, но… не точно сега. Защото сега е лято и съм във ваканция, разполагам с безгрижните си следобеди и дългите звездни нощи. И мога само да предполагам как в мрака на нощта се спотайват сенките на страховете ни, неизбежността на утрешния ден и тежестта на болката, която често съпътства самия живот.
Книгата е отражение на една стара истина – че има само един начин да станеш мъдър. И този начин е като натрупаш доста страдание по пътя си. Мъдростта е тежък дар, защото не идва лесно и има висока цена.
„Тежък дар” на Уилям Кент Крюгер заслужено има зад гърба си доста престижни награди, сред които и наградата „Едгар” на името на Едгар Алан По за най-добър роман за 2014 г. Романът събира в себе си палитра от интересни герои с богата история и сложен вътрешен свят, който провокира действията им. Книгата засяга и редица важни въпроси – свързани не само с личностното израстване, а и с преборването на предразсъдъците и търсенето на истината отвъд очевидното.
Крюгер е свършил отлична работа като автор. „Тежък дар” е история, изпълнена с тъга, но и надежда. Оставя топло чувство след последната отгърната страница и ме караше да се връщам към усещането, което имах, започвайки „Вино от глухарчета” на Бредбъри. Защото нищо не може да се сравни с искреността на едно дете, което говори за това, което го вълнува и онова, което го променя, дарявайки му мъдрост…