Теодора Вавова е учител по география и икономика, като от две години е и част от програмата „Заедно в час“. Какво е да си преподавател и на какво те учи тази професия, ще ни разкаже лично тя в следващия приятен разговор.
Коя си ти?
Теодора: Аз съм Теодора и от четири години съм преподавател по география и икономика, като през последните две от тях съм учител по програмата на “Заедно в час”. В момента обучавам деца от 5-и до 12-и клас в СОУ „Д-р Петър Берон”, град Костинброд.
Кое те мотивира да станеш учител в „Заедно в час”?
Теодора: Бях се насочила към учителската професия доста преди да чуя за програмата. Харесвах работата си и исках децата да влизат в часовете ми спокойни и с любопитство. Опитвах се да разнообразявам сухата материя по всякакъв начин, така че да провокирам интереса им и да им помагам да са все по-успешни не само по предмета, но и в живота изобщо. Когато научих за програмата на „Заедно в час”, веднага разбрах, че е страхотен шанс за мен да развия уменията си в посоката, в която исках. Нямах никакво колебание дали да го направя.
Всъщност, какво е да си учител? Каква е мисията ти?
Теодора: Да си учител, е отговорност към бъдещето. Може да се каже, че от работата на учителите зависи порастването на всяко дете в личност. Понякога примерът на преподавателя може да се окаже съдбоносен за някой ученик и отношението му към него да наклони везните в дадена област на развитие. Аз например избрах да уча география заради интереса, който учителката ми някога запали в мен. Въпреки това сега не държа учениците ми да обичат този предмет на всяка цена, а по-скоро се стремя да ги подготвя за живота извън класната стая. В тази връзка мисията ми като учител е да ги науча да бъдат граждански активни и мотивирани хора, които да могат да поставят пред себе си високи цели, да ги следват и да знаят, че няма невъзможни неща.
Какво ти дава тази работа?
Теодора: Удовлетворение от свършената работа и висока добавена стойност. Огромните усилия, които полагаме с колегите, намират отражение в постигнатите от децата резултати. Ефектът понякога се забавя, но е явен и всеки следващ успех на някой от учениците ми ме кара да се чувствам полезна и горда, че имам пръст в него. Като цяло работата ми носи много положителни емоции, а едно от най-ценните неща е чувството на доверие у децата и възможността да ме допускат в собствения си свят. Изобщо, общуването с тях ме зарежда всеки ден с нови сили и енергия да продължавам.
Как те промени участието в програмата на „Заедно в час”?
Теодора: Направи ме по-устремена към целите и по-непримирима срещу препятствията. Включването ми в програмата на „Заедно в час” ми помогна да фокусирам работата си и да пресея наистина важните умения, модели и нагласи, на които трябва да учим децата, така че да са успешни в житейски план. През тези близо две години си дадох сметка, че когато много хора работят заедно за една кауза, нещата наистина се случват по най-добрия начин. Това да си обграден от съмишленици е от огромно значение в тази професия, защото и в най-отчайващите моменти винаги можеш да намериш подкрепа. Осъзнах, че около големите каузи се раждат здрави общности и може би най-ценното, което програмата ми даде, е възможността да съм част от такава общност.
Какво се стремиш да преподаваш в класната стая?
Теодора: Опитвам се да поставям учениците си в реални ситуации, а не да ги фокусирам върху наизустяването на енциклопедична фактология, която в днешно време е достъпна на един клик разстояние. По-скоро наблягам върху това да придобиват универсални знания и умения, свързани с работа в екип, логическо мислене, презентативност, решаване на проблеми и т.н. За мен е важно децата да учат, докато преживяват нещата. Така например в процеса на подготовка за олимпиада по география с учениците установихме, че наличните сборници и помагала предоставят еднотипни въпроси и по този начин се роди идеята сами да направят сборник с интересни и креативни авторски въпроси. Също така се опитвам да възпитавам в тях положителна нагласа да дават най-доброто от себе си, като участват в различни доброволчески каузи и инициативи. Така само за два месеца в извънкласно време заедно успяхме да построим беседка от еко материали, която служи като класна стая на открито. Сега имат възможността да разчупят учебната обстановка със среда, която са създали самите те.
А ти самата какво научаваш там?
Теодора: Самата аз се уча на търпение и постоянство. Работата с подрастващи младежи е специфична. Много често реакциите им са непредвидими и в някои случаи това действа обезсърчаващо. Постепенно се научих, че макар понякога да отхвърлят идеите ми, ако им дам време да ги осъзнаят и сами да стигнат до изводите, вероятността да ги приемат на по-късен етап се увеличава. Затова търся различни пътища към всеки, без да се отказвам заради първоначалното отричане. Също така станах много по-организирана и се научих да планувам по-добре.
Още по темата:
Десислава Танчева от „Заедно в час“: Слушайте децата, защото те имат какво да кажат
Ако искаш и ти да се присъединиш към програмата на „Заедно в час“, можеш да кандидатстваш до 10 февруари на zaednovchas.bg. Не е нужна педагогическа квалификация, а само желание да участваш в промяната.
