Теодора Костова е една от онези личности, за чийто професионален път едва ли мечтаем само ние – да превърнем хобито си в работата, с която изкарваме прехраната си. В случая на Теди това е писането и зад гърба си тя вече има седем публикувани романа, един от които е издаден и в Бълария („Един удар на сърцето“, изд. „Егмонт България“).
От години Теодора живее в Лондон и сама издава творбите си, които към днешна дата са преведени на няколко езика. За живота зад граница, за любовта към писането и за писането за любов, ще ви разкаже лично тя в следващия приятен разговор, който ви представяме с удоволствие!
Здравейте! Нека започнем с краткото Ви представяне.
Теодора: Здравейте! Казвам се Теодора, родена съм в София, но живея в Лондон със семейството си. По прoфесия, а и по душа, съм писател. Пиша от всичко по малко за собствено удоволствие, но като цяло в професионално отношение пиша романтични романи в няколко различни жанра.
Откога пишете и откъде идва любовта Ви към този вид творчество?
Теодора: Винаги съм писала, но започнах да се занимавам професионално през 2010 година. Честно казано, не знам от къде точно идва любовта ми към писането… Винаги съм обичала да чета и си спомням, че още като дете, като прочетях някаква книга и не ми харесваше как свършва историята, сядах и си написвах мой край.
Разкажете ни повече за живота си преди писателската дейност. През какъв професионален път преминахте?
Теодора: Заминах за Англия още докато учех в Софийския университет и до тогава нямах някаква сериозна работа. За малко се подвизавах в международния отдел на вестник „Меридиан мач“ – винаги съм обичала футбола и това, че знаех няколко езика и можех да пиша интересни статии, ми отвори вратите към редакцията на вестника.
Откакто съм в Англия, съм работила много неща – личен асистент, вътрешен дизайнер в малка фирма, както и преводач и редактор. През всичкото това време продължавах да си пиша, по-скоро да запазя собствения си здрав разум и да накарам гласовете в главата ми да замълчат поне за малко. След като се роди синът ми, с мъжа ми взехме решението да си остана с него вкъщи поне няколко години, докато може да тръгне на детска градина. Това ми даде възможност – когато не бях недоспала и безкрайно уморена – да се фокусирам върху писането и да направя план, ако искам да се занимавам с това професионално.
И така през 2010 г. завърших първия си роман и това беше началото на професионалната ми кариера като писател. За мое щастие точно тогава self-publishing започна да придобива все по-голяма популярност и аз реших да поема по този път, вместо по традиционния. За добро или за зло, аз обичам да съм в пълен контрол във всеки един аспект от живота си, чувствам се ужасно, ако трябва да разчитам на някого за каквото и да било. Затова за мен възможността да контролирам всеки един детайл в кариерата ми е невероятно богатство. Да, вярно е, не е лесно, защото освен писател, аз съм и публицист, и издател, и маркетинг мениджър, и продуцент, и какво ли още не. Понякога работният ми ден не свърша до 2 часа през нощта, ако имам краен срок на другия ден. Но това не ме стресира толкова, колкото би ме стресирало да оставя най-важнте решения в ръцете на някой друг. До момента имам 7 публикувани романа, няколко от тях преведени на различни езици от големи издателски къщи по света, плюс 4 аудио книги, и съм убедена, че взех правилното решение за кариерата си.
Нека се върнем назад във времето към отпътуването Ви за Лондон. Откога живеете в там и как предприехте това заминаване?
Теодора: В Лондон пристигнах през 2003 г. на студентски лагер. Нямах никакво намерение да оставам тук, даже тръгнах с огромно нежелание и съвсем сама. Но месец след като пристигнах, се запознах с един много симпатичен мъж, с когото след 2 седмици ще отпразнувам 10-годишнина от сватбата ни. Така че може да се каже, че останах в Лондон заради любов. Почти както се случва в любовните романи.
Пишете предимно в романтичния жанр. Как се раждат идеите Ви за книги и изобщо – откъде черпите вдъхновението си?
Теодора: Вдъхновение черпя от всичко. Нямам идея какво би ме вдъхновило докато не се случи. Може да е песен или случайно дочут разговор в кафенето, или част от мюзикъл, или сцена от филм… Вдъхновението е навсякъде. Обикновено започвам нова история с 2-3 сцени, които се въртят в главата ми и оттам наслоявам всичко останало. Пиша за любов, защото това е най-ценното нещо в живота ни. Ако нямаме нещо, което да обичаме, което да ни кара да се усмихваме и мечтаем, дните ни биха били много монотонни, не мислите ли?
Така е и все пак – трудно ли се пише за любов?
Теодора: Трудно се пише за всичко, не само за любов. Ако някой писател ви каже колко е прекрасна неговата работа и какво удоволствие му доставя, не му вярвайте. Писането е част от нас, без него не можем, а с него се докарваме почти до лудост. Да, има моменти, в които еуфорията от перфектно разиграна сцена или постигната цел или завършването на историята 2 дни преди крайния срок кара адреналина ни да скочи до опасни нива, но тези моменти са много малък процент от целия процес. През повечето време седим сами пред компютъра, вманиачаваме се във всяка втора дума и единствената ни цел е да не се откажем. А за любовта… За мен е лесно. Обичам да виждам как героите ми се влюбват и как това ги променя, за добро или за зло.
Кои според Вас са трите компонента, които трябва да притежава добрата книга?
Теодора: Една история трябва да кара читателя да чувства. Ако на читателя му е все едно как ще завърши историята, авторът не си е свършил работата. Това може да се постигне по много начини – правила има много, и хиляди книги написани за тях. Някои от най-любимите ми книги следват тези правила, други изобщо не. Но, ако трябва да избера 3 компонента, които винаги биха направили една книга успешна, бих казала това:
- Поставете героите си на едно дърво.
- Запалете дървото.
- Намерете изход от пожара.
Разкажете ни повече за най-новия си роман Cookies.
Теодора: Cookies е историята на Амир, млад ветеран, който е загубил крака си в Афганистан, и след като се връща в родния си град Кеймбридж, отваря малка пекарна, и Джей, студент в университета в Кеймбридж, който вижда истинския Амир, дори зад белезите от войната. Книгата започва 2 години, след като Амир се е върнал и не се фокусира върху проблемите, с които всеки един ветеран се сблъсква, докато се опитва да се приспособи отново към цивилния живот. Има много книги написани по този въпрос, и повечето от тях са много безнадежни – тези с щастлив край се броят на пръсти. Аз исках да разкажа една история, в която щастливият край не е просто мит, а реалност. Една история, пълна с недежда, но без да захаросвам истинските проблеми. Една история, в която любовта е патерицата, която ни помага да се изправим, но ние сами трябва да се научим да ходим, дори когато е трудно и всяка стъпка боли.
Какво планирате оттук нататък в професионално отношение?
Теодора: Планирам ужасно много неща и за да ги постигна, денят трябва официално да се увеличи на 36 часа. Шегата настрана, в близко бъдеще планирам да издам 3 нови книги, 2 от тях са почти готови, както и 2 нови аудио книги преди Коледа. Също така наскоро продадох правата за издаване на Cookies на немски език и книгата трябва да бъде в книжарниците в цяла Германия през 2017 г. По това време би трябвало да излезе и новата ми книга в Бразилия – през август 2017 г. съм поканена от издателя си в Бразилиза да направа малко турне по този повод.
Тази статия ви хареса? Заповядайте и в страницата на Truestory.bg във Facebook, където ще ви запознаем с още интересни личности и техните истории!