Тя е млада, талантлива и лъчезарна. Ако се вълнувате от съвременна поезия, със сигурност сте срещали името ѝ – Теодора Тотева. Родена е на 11 юни 1992 година, израства в Стара Загора, а по-късно страстта към словото я довежда в София и я прави част от бъдещите специалисти по Журналистика във Факултета по масови комуникации в СУ. В момента е част от екипа на „Хралупата” – Бутик за думи, образи и смисъл, също така е и сценарист в популярното кулинарно шоу „Hell’s Kitchen” по НОВА Тв. Зад гърба си има вече една стихосбирка – „Голи стихове”, която се появява на книжния пазар през 2015 година с логото на издателство „Сиела”. Скоро предстои премиерата на втората ѝ книга – „Преди тишината” (издателство „АРС”)– за която Теди ще говори за пръв път в интервюто, специално за читателите на TrueStory.bg.
Как започна да пишеш? Каква беше мотивацията ти, подтикът, който те провокира?
Теодора Тотева: Нужда от безсмъртие и липса на 8-часова работа. Шегувам се, естествено. В живота рядко се опитваме да проникнем в съзнанието на другия, да го разберем, да се утвърдим със самия него, да видим ближния си като себе си… Литературата предоставя тази възможност. Позволява да споделим с другите нещо толкова интимно… Писането дава възможност непрестанно да разгадаваме света около себе си, до последната нишка, да преследваме живота… Една книга е единственото място на света, където хиляди, напълно непознати, могат да се срещнат и да преживеят един различен свят. Каква по-голяма мотивация от това.
Стиховете ти са наситени с дълбочина, смисъл и образност. И мечтателност. Какво те вдъхновява? Как се ражда идеята за нова творба?
Теодора Тотева: Струва си да се пише за всяко нещо в живота, стига да имаме куража и въображението да го изживеем и създадем. Това ме вдъхновява. А идеята за нещо ново се ражда съвсем спонтанно и със сигурност е провокирана от хората, с които се срещам, от книгите, които чета, от надежедневното, което се процежда в ежедневното. От цялото пътуване и неговият смисъл.
Дебютната ти стихосбирка носи името „Голи стихове”. Успя ли да разсъблече душата ти?
Теодора Тотева: Смятам, че всеки автор е разсъблечен, „голотата ” е нужна, за да изразим себе си, да се покажем такива, каквито сме, за да сме искрени към този, който ни чете. „Голотата” е смелост, с която, обаче не трябва да се прекалява.
Какъв път извървя ти до издаването на първата си книга и след това?
Теодора Тотева: Естествено, път, който всеки извървява – труден, интересен и нужен.
Чувстваш ли се различна днес?
Теодора Тотева: Чувствам се пораснала с около 3 години. 😉
Фотограф: Ирене Лазарова
В момента работиш по издаването на втората си книга. Разкажи ни малко повече за нея.
Теодора Тотева: Втората поетична книга се нарича „Преди тишината”. „Преди тишината” е звукът от всички неща. Гласът, който ни изговаря, за да ни създаде. Онова, което изричаме, докосвайки се до битието. Синтез от вика и молитвата, които носим в себе си. Това е първичния глас на самите нас, последван от шепота на битието.
Кога планираш новото заглавие от творческата ти биография да се появи на книжния пазар и читателите да имат шанса да се запознаят с него?
Теодора Тотева: Не на шега, в началото на април. 🙂
Ти си едно от лицата на „Хралупата”, за която писахме скоро. Как се събрахте – екипът, който стои зад каузата на място от ранга на „Хралупата”? Как се чувстваш сред съмишленици? И какво ви предстои от тук нататък?
Теодора Тотева: Екипът се събра благодарение на Вальо Дишев – човек, който винаги е подкрепял младите хора, стъпващи в литературата и се е стремил да ги обедини, да им даде цел и посока. Ето ни сега – всички около общата кауза. Ти го каза, чувствам се като сред съмишленици – хора с общи идеи, които искат да работят и да се вдъхновяват взаимно. Всичко това в името на литературата и на „Хралупата”, в частност. Оттук нататък предстоят – много работа, любов, грижа и съвместни усилия. А всичко, което ни трябва, е налице – сплотен екип и нови идеи. И знам, че ще прозвучи тривиално, но нека най-доброто тепърва да ни предстои.
Как оцелява един човек на словото сред предизвикателствата на съвремието? На какво те научи твоят опит досега?
Теодора Тотева: Затова е човек на словото, за да оцелява. Духът и съзнанието трябва да се поддържат непрекъснато живи, иначе няма смисъл да функционираме физически, а да не съществуваме духовно. И не просто да оцеляваме, а да живеем.
Опитът ми ме научи на ценен урок – да се стремя да побеждавам слабостите си. Като дете имах наивната мечта да променя света. (смее се) Сега вече се стремя да променя първо себе си, като се вглеждам повече в собствените си грешки, а не в тези на другите.
Опитът ми ме научи да гледам живота с очите на минувач – преминаваме за кратко – нека вземем и дадем нещо смислено. Ако може най-доброто.
Ти си млад човек. За младите хора XXI век е подготвил доста изпитания – свързани с това да се превърнеш в стойността личност, да намериш правилния път за реализация и да не се удавиш в евтини удоволствия, безсмислие или отчаяние. Имаш ли твоя лична рецепта за смисъл? Как младостта може да се използва пълноценно? Как енергията на младото поколение може да се вложи в нещо градивно, така че вместо поредната емисия с новини за агресия и вандалщина, да има повече добри примери за показване?
Теодора Тотева: Рецептата ми за смисъл е следната – „всичко свое нося със себе си”, като мога през цялото време да избирам, накрая се надявам доброто да победи. Това, което ми носи най-голям смисъл, е надеждата, че красивото съществува в човека, въпреки човека.
„Хралупата”е един добър пример как енергията, ентусиазма и мечтите на група млади хора, могат да се вложат в нещо градивно, което да допринесе за общото, за красивото и за смисленото в литературата.
С Георги Гаврилов. Личен архив
По традиция поетите и писателите имат богати библиотеки у дома. Кои заглавия заемат почетно място в твоята библиотека? Кои автори обичаш да четеш и кои произведения – да препрочиташ? Кои са оказали най-силно влияние върху израстването ти като човек и като творец?
Теодора Тотева: Да изброяваш любимите си книги, е като да изброиш любимите си хора, много внимаваш да не пропуснеш някого. Почетните заглавия в библиотеката подлежат винаги на промяна, с опция за допълнение. Не мога да изредя всички. По-скоро бих ти казала кого препрочитам – Маркес, Булгаков, Вонегът, Гогол, Достоевски, Костас Монтис, Йовков, Талев, Валзер, Астрид Линдрен, Ева Липска, Ромен Гари, Даниел Хармс и много поезия, предимно българска. Да, Библията също е настолно четиво.
Освен литературата, какво още изпълва денят на Теодора Тотева?
Теодора Тотева: Най-вече любимите ѝ хора, както и три пухкави кучета. Както и работата и грижата за „Хралупата”, нашият бутик за „думи,образи и смисъл”.
Смело мога да заявя, че при всяка наша среща си била слънчева и лъчезарна, един от най-усмихнатите хора, които съм срещала тук. Как успяваш да запазиш усмивката си в динамиката на София? Какво те кара да се усмихваш?
Теодора Тотева: Антидепрасантите вършат доста добра работа за запазването на усмивката, а и д-р Радева ми е казала да не пия вода. Но все пак мисля, че е най-добре да имаш и определена доза чувство за хумор. Чувството за хумор спасява, а пък с усмивка сме по-красиви. Никой не иска да изглежда грозен, нали ? ( смее се)
Източник заглавно изображение: Диагоналите на София
