Представете си следното. Намирате се в малко немско градче, носещо името Хершвайлер-Петерсхайм. Влизате в една аптека, зад чийто тезгях ви посреща добродушното лице на възрастен аптекар, който е кръстил аптеката си с особеното име „Тигър“. Едва ли си представяте, че същият този човек е бил един от танковите асове на Третия райх със 150 унищожени машини и самоходни оръдия на своята сметка, а тигри са били наричани легендарните немски танкове, всявали ужас у руснаци и американци.
А сега си представете друго. Мразовита зима. Нощи, които се проточват. Минутите стават часове. Денят си отива в три часа следобед и не започва отново преди девет сутринта. А тогавашният млад аптекар на име Ото Кариус и неговите бойни другари напредват бавно през натъпкани с мини местности, по заблатени гори и става ясно, че за тях няма връщане назад – само пълен напред. Те вървят по стъпките на Наполеон и всеки има за какво да мисли. Дългите часове на пътуване предоставят прекрасна възможност за това. Стъпили най-после на отеклите си крака, усещайки болките в гърба, всички те от 2-ра рота на 502-ри батальон тежки танкове оживяват в книгата „Тигри в калта“, за да напомнят на живите за безсмъртните си подвизи. „Тигри в калта“ е книга, която разказва кървавата история на тежките танкови битки, водени на Източния и Западния фронт без да ги възвеличава и украсява излишно. Част от поредица „Хроника“ на изд. „Прозорец“, книгата извежда читателя на фронтовата линия, където небето е пламнало в кървавочервено, а изстрели се сипят като пороен дъжд.
Както законите на войната погазват тези на мирното време, така и книгата на Ото погазва някои от литературните закони. Ако не сте особено запалени по военна история, книгата едва ли ще ви грабне с богато повествование и с първите си редове. Ото Кариус обрисува събитията безстрастно, излага ги обективно такива каквито са – отговарящи на действителността. Книгата е бедна на преувеличения, не е облечена в лъскави изрази и е лишена от каквато и да е сантименталност. За някои може да се стори трудна за четене и преглъщане, но Ото описва картината на войната подробно и точно такава, каквото е. Той говори за другарство и изпълнение на дълг и рядко се оплаква от тежките условия, в които войниците се налага да оцеляват. Скромно допълва, че животът в танка „не е нещо особено, за което трябва много да се дърдори“. Според него е достатъчна „малко фантазия, за да си представите как е било в действителност“. Мемоарите на танковия ас обаче са разказани живо, интригуващо и подробно и са подкрепени от снимки и доклади на батальона и самия Кариус, което ги прави незаменими.
Кариус рисува картината на войната, където благата са временни и се налага бързо да прогониш мисълта за какво ще бъде “после” и за „колко дълго“. В допълнение на това, в книгата са отпечатани и 40 уникални снимки от бойното кръщене на автора.
Ако очаквате сълзлива военна история, изпълнена с невероятни обрати, няма да я получите. „Тигри в калта“ е мъжка книга. Книга за войната, мемоар за храбростта на войници, открили ада – на земята. И оцелели, за да разкажат за него. Защото както твърди Ото – истинската храброст е в преодоляване на страха от собствената смърт чрез още по-силната решимост да бъдеш пример за своите хора и да ги подкрепяш. Точно това е и „Тигри в калта“ – един такъв пример за храброст и всеотдайност, а Ото Кариус – пазител на храбростта, съхранил я сред безсмъртни страници.
