Не, изобщо не преувеличаваме като ви казваме, че днес ви представяме едно уникално момиче, което светът посреща с отворени обятия от всяка една своя точка. Радостина Бояджиева е от онези хора, пред чиито мечти не стоят бариери, защото има очи да вижда ценното около себе си.
От близо 20 години Тина живее в САЩ, но една от най-големите ѝ страсти е да обикаля света. А едно от нещата, за които сме ѝ благодарни, е, че снима всички места, на които се озове – и то по изключителен и въздействащ начин. Повече за пътешествията, приключенията, снимките и предстоящата ѝ изложба „Voyages“ в София научете от интересния ни разговор.
Откъде идва любовта ти към фотографията?
Тина: Дядо ми беше прекрасен и много талантлив човек. Едно от хобитата му беше фотографията. Имаше няколко стари руски фотоапарата, с които хвърляше в ужас някои хора, защото правенето на една снимка отнемаше 15 мин. Превръщаше банята в черна стая и промиваше снимките сам. Той ми даде първия фотоапарат, когато бях на 5 или 6 години и винаги ми повтаряше да бъда щастлива. От малка обожавах да правя снимки и виждах необичайни неща и в най-баналното.
Последните няколко години фотографията и пътешествията бяха нещата, които ме спасяваха от постоянния стрес и мелачката в работата. Живеех за отпуските си и харчех всичките се пари за следващата дестинация, където чрез фотоапарата запазвах невероятния свят, който съществува извън стените на офиса и екрана на компютъра.
Какво те вдъхновява да твориш?
Тина: Красотата на живота около нас. И това да мога да я споделя с тези, които познавам. А ако успея да вдъхновя или да дам надежда на някого чрез снимките си, значи наистина съм постигнала нещо.
Пътувала си на много и вълнуващи места! Разкажи ни малко повече за дестинациите, които си посетила. Кои са те?
Тина: От малка имам нещо като мания да пътувам. Дивото ли ме зове или просто това ми идва отвътре, но където и да видя снимки, каталози, блогове и статии за всякакви дестинации, веднага им се нахвърлям. Когато за пръв път пристигнах в Америка, исках да видя Азия и Латинска Америка, защото „в Европа винаги може да се отиде“. Тогава още нямах професионален фотоапарат, така че много от нещата не можах да заснема. Бяла съм в Гуадалахара за едно лято, на Бермудите, Хаити, Карибските острови, Гватемала, Индия, Белиз, Куба, Мароко, Перу, Кувейт, Канада, източните и западните брегове на Америка. Тези места бяха лесни и евтини за обикаляне от там, където живеех. Имах и приятели, при които да отседна.
Най-смахнатото пътуване от младините ми може би беше това до Япония по времето на епидемията SARS. Тогава билетите от Сан Франциско до Нарита бяха само 400 долара и аз заминах. Бяхме само трима пътници в целия самолет към Азия (другите бяха доктори), но пък си заслужаваше, защото отидох на гости на японски приятели, чрез които наистина успях да усетя културата. В края на краищата не се разболях от нищо.
Друго голямо пътуване направих до Мачу Пикчу, за което ме вдъхнови историята на инките. В часовете по география в училище учихме за езерото Титикака и винаги съм искала да го видя. Беше наблизо, но за съжаление хванах салмонела и не успях да отида.
Последните няколко години ходя на места, които са „за душата“ – където човек открива себе си. Ходих в Сеам Реп в Камбоджа, после прекосихме цялата страна и с лодка отидохме във Виетнам.
Била съм в Бали в различни центрове по йога. Незабравимо пътуване в живота ми е и това до Южна Африка, където се влюбих в природата и смесицата на култури. За ужас на нашите се спуснах с клетка във водата, където имаше 5-метрови акули. Нищо не се виждаше, защото беше мътно от маслото на лодката и тюленската кръв, с която привличаха „нахранените“ акули, но когато излязох и видях колко са големи и грозни отвисоко, се запитах какво съм направила.
2008 година изкарах на работа в Лондон и тогава пътувах из цяла Европа. От този момент насам имам желанието често да се връщам тук. Най-много обичам да съм на юг около Средиземно море (Испания, Италия, Южна Франция) и гръцките острови.
Обожавам Италия! Учих история на изкуството във Флоренция и опознах страната. Места като Сардиния, Сицилия, селата в Тоскана, Лигурия и адриатическият бряг са просто безкрайно красиви за мен. Напомнят ми за България в определени моменти.
Какво ти направи най-силно впечатление по време на пътуванията?
Тина: Много хора мислят, че е скъпо да пътуваш и когато слушат къде съм била и какво съм видяла, си мислят, че съм много богата. Изобщо не е така. Аз не обичам и не мисля, че трябва да харчиш много, за да имаш невероятно изживяване. Трябва просто да знаеш какво ти предлага една дестинация и после да си го намериш. За мен удоволствието идва от автентичността на изживяването.
Миналата година си дойдох в България за един уикенд, за да правя сладко с баба ми на вилата. В Гърция успях да видя празненство на 15 август на малък забравен остров, където старците пиеха ракия в 3 през нощта, докато цялото село минаваше през църквата и отзад готвиха супа от нахут, с която да нахранят всички.
Във Флоренция имах една незабравима сутрин с двама занаятчии, които работят с метал от повече от 50 години и ми разказаха за живота и творчеството си. Пътуването за мен е не само да отидеш и да видиш невероятни места, а да се докоснеш до културата и да разбереш какво правят тези хора там, как мислят и какво могат да споделят с теб.
Фотографиите ти разказват цели истории. Има ли някоя, която особено те впечатли?
Тина: Много се радвам да чуя, че в снимките ми се виждат истории, защото за мен са точно това. Всяка една фотография разказва история, защото я свързвам с нещо изживяно към момента. Може би едни от най-любимите ми са старецът в Джайпур (Индия), монахините от Капри (Италия) и трите перуанки в Куско. Можех да снимам само за секунда, но успях да запечатам безкрайна история и в трите. Старецът го снимах от слон, който ме качваше нагоре към Розовия палат. Видях го и до момента не знам дали ми се кара, дали ми иска пари или ме благославя. Двете монахини и гледката, пред която се намират, за мен са метафора на чувството за спокойствие и вътрешна красота. А трите перуанки са един вид кръг на живота и древността в съвременния свят.
Предстои ти изложба и на българска земя. Кога и къде ще се състои тя?
Тина: Много се радвам за тази възможност и съм безкрайно благодарна на хората, които ми помогнаха да организирам събитието. Фабрика Дъга ми даде стената си за целия месец юли. Снимките ще са там от 2 юли. Отделно Апартамента ще изложи по-богата колекция от 15 юли до началото на септември. Заповядайте, дано да ви харесат изживяванията, които съм се опитала да запечатам. И весели пътешествия на всички!