Да бъдеш или да не бъдеш… Хамлет? Или да бъдеш още много други? Не задавайте излишни въпроси и не търсете конкретни отговори в постановката на режисьора Боян Крачолов. По-скоро се пригответе за един по-различен спектакъл, който съчетава в себе си гениални епизоди от образци на театралното изкуство, като ги пречупва през общ ъгъл. Пиесата е по текстове на Шекспир, Бекет, Молиер, Мигел де Сервантес, Том Стопард, Петер Вайс, Мюлер, Калдерон и много други, защото…
„Някъде беше казано, че един актьор трябва да изяде всичката храна на света, да изпие всичкото пиене, и да преспи с всички жени. Че той трябва да съществува в един стихиен контекст, постоянно бушуващ и никога неукротим.” – Боян Крачолов.
Актьорската професия не се изразява с работно време от 9 до 17 ч. и не приключва с хлопването на табелката „Затворено”. Тя е страст, начин на живот. Изкуство, течащо във вените. Преобразява актьора, завладявайки мислите и емоциите му много след като светлините в залата изгаснат. „Това не е Хамлет” ни показва отблизо най-трудната роля – тази да бъдеш актьор, наред с цялото изобилие от вдъхновение, трудности, изпепеляваща енергия и желание да си всичко и всеки, да изиграеш още един образ, да влезеш под кожата на още един зрител.
Снимка: Виктор Кожухаров
Тази необуздана сила кара празната сцена на Театрална работилница „Сфумато” да бъде по-ярка от всякога сред таланта на двамата актьори – Иван Николов и Димитър Крумов. Защото целият красив декор на света бледнее пред умението да оставяш следа с всяка дума, жест и поглед.
Да си актьор, който те пренася в друг свят и буди възхищението ти. Да си актьор, за когото аплодисментите на крака категорично не стигат. Това е да си истински актьор. А ненаситната ти същност жадно да достига нови предели, докато сграбчва зрителите и ги понася на силно емоционално пътешествие без предупреждение и разрешение. За което по-късно ще благодарите. Впуснете се в него – Сфумато, „Това не е Хамлет”. Много повече е.
