Всеки, който дълги години се е занимавал със спорт, познава нуждата да вижда по-добри резултати, да надхвърля възможностите си, да си поставя нови цели и да се наслаждава на пътя към тяхното постигане – път, изпълнен с трудности, но и с много удовлетворение. Тогава по-често поглежда към хронометъра, към огледалото, към предишните си резултати. Тогава времето на деня е по-разграфено, тогава часовете са по-изпълнени, тогава смисълът се чувства повече.
Всеки, който се е занимавал със спорт, е срещал и онези хора, които са го вдъхновявали, предизвиквали, повече са го подкрепяли, повече са му вярвали, заради които е разкривал потенциала си, подобрявал е резултатите си, откривал е нови амбиции.
Преди дни Тодорка Иванова не надскочи само своите очаквания, но и записа историческа победа за страната ни. Тя завоюва първа световна титла за България в категорията „Физика – жени“ на Световното първенство по фитнес в Полша.
И ако фитнесът има все повече любители, то малко знаем какво стои зад професионалните усилия.
Тодорка тренира състезателно от 3 години. Започва с идеята да влезе във форма, след като спира да се състезава в основния си спорт вдигане на тежести.
„Исках да поддържам едно добро и атлетично тяло, но след известно време амбицията ми се превърна в състезание. Обичам да се състезавам и да се сравнявам с най-добрите„, сподели тя пред TrueStory.bg.
Неин треньор е Антон Пенков – дългогодишен състезател по културизъм и дипломиран фитнес инструктор.
Антон спортува от дете. Започва с плуване – около 10 години практикува и състезателно. Впоследствие се пробва в леката атлетика с хвърляне на копие.
„Там имаше и силова подготовка с тежести, което ми беше и като въведение в силовите тренировки. Винаги съм имал влечение към атлетичната визия, даже като ученик си събирах картички с културисти от стрелбищата. Направих си някакви гири и щанги и започнах в домашни условия през 1985 г. по книгата на основоположника на този спорт в България Атанас Джананов. Продължих, защото това става начин на живот в един момент, ползата от тренировките е с много аспекти, а и става като наркотик – ако спреш за по-дълъг период, ти липсва!“, разказва Антон.
Двамата се запознават през 2013 г.
„Тогава Тоди завършваше първата си подготовка за състезание в новия за нея спорт – културизъм и фитнес, и си търсеше зала, където да тренират тя и хората, които ползват нейните услуги като треньор (залата, в която е тренирала, затвори). Впоследствие тя предложи да направи няколко тренировки с мен, и тъй като вече наближаваше Републиканското първенство за 2014 г., й предложих, въпреки краткия срок, да направим една подготовка, ей така – за идеята. Тя излезе в новата категория „Женска физика“ и стана вицешампион само с 5-6 седмици подготовка (обикновено една подготовка трае 12 седмици). След това се избистри идеята за по-сериозна работа и международни участия, защото беше видно, че тя има голям потенциал в този спорт“, сподели Антон.
Тодорка допълва, че след като започнала да води тренировки, не й оставало време самата тя да тренира, както желае. „Предложих да ми е личен треньор, за да знам че някой ме чака и имам ангажимент и не мога да пропусна тренировка. Тогава Тони каза: „Има 5 седмици до Републиканското първенство, ще стигнат да се подготвим, като тренираш, поне да има по-сериозна цел“. Започнахме работа и резултатът бе – вицешампион в категория „Женска физика“. Радвам се, че човек като него ми е треньор. Не познавам друга толкова спокойна и уравновесена личност! С него се работи много лесно.“
През 2015 г. на Световното първенство в Унгария Тодорка завършва на пето място.
Какъв е пътят от 5-ото място на световно първенство до световната титла?
Антон: Пътят е в правилния анализ на всички фактори. Познаване на изискванията за дадената категория и тенденцията, която се налага от Световната федерация. Реална оценка на формата, която сме показали, и намиране на слабите точки, както и изграждане на правилна стратегия как да я подобрим максимално (защото съдиите винаги оценяват развитието в един състезател). И много, много, много работа в залата.
Тодорка: Предполагам, че е и голяма доза късмет, защото при едно субективно оценяване просто се надяваш да те оценят подобаващо. Даваш най-доброто от себе си и се надяваш да се случи най-доброто.
Ако не се занимавахте с фитнес и културизъм, към какво бихте насочили енергията си?
Антон: Във всичко, с което се занимавам, се стремя да изпипвам подробностите, т.е. да съм професионалист в пълния аспект на тази дума, само тогава ставаш наистина добър и успешен. Не съм се замислял скоро в тази посока, но с каквото и да е, ще опитвам да го правя по най-добрия начин.
Тодорка: Не знам! Винаги, когато се захвана с нещо, се раздавам изцяло и то отнема доста от енергията ми. Към каквото и да се насоча, ще се опитвам да го правя по най-добрия начин. Обичам да приготвям вкусна храна, може би някой ден ще имам място, където да радвам хората с тези си умения.
Какво ви мотивира?
Антон: Най-силната мотивация за мен е одобрението на близките ми хора!
Тодорка: Постоянно да се усъвършенствам, да ставам все по-добра в това, което правя.
За какво мислите, преди да се явите пред съдиите?
Антон: При мен по-силна емоционално е частта на същинската работа в залата, когато процесът е в движение – то ми носи по-голямо удоволетворение. При излизането на сцената, мислите са основно да се представиш по най-добрия начин и леко притеснение от това как ще бъдеш оценен.
Тодорка: Честно казано се притеснявам винаги, но за мен е нормално – ако не се притеснявам, значи не ми пука и съм се изчерпала от емоция и тръпка и вече този спорт не е за мен.
Тодорка, с какви мисли замина от България за Полша?
Като всеки състезател, се надявах за призово място. Да се класирам във финалната шестица, беше най-реалистичната ми цел. Бях и малко притеснена дали ще се спазват новите критерии на Световната федерация, защото цялата ни подготовка бе съобразена с това.
А с какви мисли се върна обратно в родината?
Все още не осъзнавам какво се е случило. Всичко до момента ми е като филм.
Завоюва първа световна титла за България, какви са амбициите ти за 2017 г.?
Първо ще си почина. После ще има достатъчно време да помисля накъде да се насоча. Искам да се насладя, както трябва на този успех, след като го осъзная.
Кое е най-трудно за теб в подготовката преди състезание?
Аз вече свикнах с подготовките, но може би тренировките. Вече към края има една умора, която те смачква, искаш да мине състезанието и да си починеш и нищо да не правиш – пълен релакс.
Изглеждаш прекрасно на всички състезания – сама ли избираш грима и прическата, с които да участваш, или има професионалист, на когото се доверяваш напълно?
Благодаря! Всичко – прическа, грим, боя, бански, сценичните украшения и т.н., е предварително обсъдено с треньора ми и неговата съпруга и мой гримьор Ани Забунова -Пенкова. Така че да изглеждам по най-добрия начин. Състезателният бански е по мой проект и е дело на моя приятелка – Силвия Аврамова (нейните бански костюми красят доста от състезателките).
Антон, развива ли се културизмът в България?
Да, определено. В България вече има доста добри треньори със знания и опит, които подготвят състезатели на международно ниво. А фитнесът за здраве направо избухна – вижте само колко финтес зали има във всеки град на България!
Културизмът е комбинация от упражнения с тежести, специален хранителен режим и почивка. В какво съотношение са трите елемента? Как се редуват тренировките и почивките?
Разни постове във Facebook постоянно те убеждават, че културизмът е 70% диета или 90% диета и някакви си минимални усилия в тренировките. Това е удобно оправдание за мързеливи хора! Не можеш да постигнеш нищо качествено в живота, без да се потрудиш яко за него и културизмът не прави изключение. Американците използват друга дума – „бодибилдинг“ – телостроене, т.е. градиш нещо, а то не става лесно. На първо място винаги е добре структурираният тренировъчен план и после, съобразно него, се напасват подходящо хранително обезпечаване и достатъчно почивка за възстановяване. Ако говорим за схемите в подготовка за състезание, тренировките са винаги във възходяща градация, т.е. увеличават се с наближаване на състезанието. Започва се, примерно, с четири тренировки седмично, постепенно стават пет, накрая шест и примерно в случая на Тоди (тя е способна да понесе големи натоварвания), накрая, един месец преди Световното, тренираше шест дена в седмицата по две силови тренировки + две аеробни натоварвания и имаше само един пълен почивен ден. А иначе, при несъстезатели, натоварването и почивката се съобразяват с нивото на трениращия.
Какви тренировки са необходими, за да се постигне релефът, с който можеш да се явиш на състезание?
Един от най-удачните подходи в тренировката, с която се търси релеф, това е увеличаване обема на тренировката, т.е. повече серии и повече повторения и скъсяване времето за почивка между отделните серии в упражненията. Но може да се работи и с интензивност откъм тежест с по-малко на брой повторения, това е по-удачно при мъже за максимално запазване на мускулната плътност, а подходите варират индивидуално. Най-съществено се явява скъсеното време за почивка между сериите.
Как се определя хранителният режим на един състезател?
И хранителният план, както и тренировката, следват една градация с наближаване на състезанието. Тъй като основната цел за състезанието е свеждане до минимум на подкожните мазнини и максимално запазване на изградената мускулна маса, то и в храненето постепенно се извеждат храните, които пречат на намаляването на мазнините и леко се увеличават тези, които поддържат мускулите. Индивидуално, според хранителните предпочитания, се подбират и храните. Има доста възможности за комбинации, като се съблюдава калорийният дефицит. В последния месец преди състезанието вече наистина се правят същинските ограничения в разнообразието на храни и тогава е най-тежко от гледна точка, че се храниш еднообразно.
Кои са годините, в които човешкото тяло може да разкрие най-големия си потенциал в културизма? Има ли някакъв предел?
Най-голям потенциал имат зрелите тела, върху които е работено с години. Ако мога да дам някакви възрастови граници, това е периодът между 30-40 г., дори вече 45 г. Но предварителното условие е да се започне отрано, след 10-15 г. съзнателно трениране тялото наистина придобива много качествена мускулатура. За разлика от други спортове, в културизма никога не е късно да се започне и да се постигнат забележителни резултати, но тренировките трябва да се съобразяват с промененото възстановяване от възрастта. На първенствата има и възрастови категории мастърс – след 40 г. през десет години (т.е. от 40 до 50, от 50 до 60 и т.н.)
Кои мускулни групи най-лесно се развиват? За кои е необходимо повече време?
По пътя на логиката – тези, които искат най-малко ресурс за възстановяване, т.е. малките мускулни групи (примерно – ръцете, бицепсът и трицепсът). Но почти всеки трениращ се сблъсква с проблема на трудно развиващата се мускулна група, която изисква специфично изпълнение на упражненията. Също от значение е това как е започнал в началото – дали е пренебрегвал тренировките на дадена група и така не е развил нервните връзки, които командват ресурсите за възстановяване, а от наблягане на други групи е подсилил тези връзки и т.н. Най-бавно и трудно се изграждат и окачествяват големи мускулни групи – примерно, краката.
Тази статия ви хареса? Заповядайте и в страницата на Truestory.bg във Facebook, където търсим интересните и вдъхновяващи личности и разказваме техните истории!