Тупак Амару Шакур или по-известен като Тупак е един от най-влиятелните музиканти, раждали се някога. Макар да живя едва 25 години, Тупак успя да покори сърцата на много хора по света и да запали огън, който гори със страхотна сила и до днес. Въпреки че Тупaк отхвърля живота след смъртта, музиката му продължава да живее и да вълнува хората и днес, а много хора все още вярват, че е жив и се укрива на някой остров. Малко известен факт, обаче, e, че Тупак започва своята музикална кариера именно от поетичните среди. Днес ще ви запознаем с няколко от неговите поеми и с част от мислите, които завеща, преди земния му път да бъде прекратен в Лас Вегас през септември 1996 г.:
Розата, поникнала от бетона
Чу ли за розата, която поникнала
от пукнатина в бетона?
Доказвайки, че законът на природата е грешен,
тя се научила да ходи, без да има крака.
Изглежда смешно, но запазвайки мечтите си,
се научила да диша чист въздух.
Да живее розата, поникнала от бетона,
когато никой друг дори не се е интересувал
Ако се издъня
Ако в моето търсене да постигна целите си,
се препъна или рухна и загубя душата си
тези, които ме познават, лесно биха се съгласили с мен.
Никога не е имало толкова труден живот като моя.
Без баща – без пари – без шанс и без водач,
следвам само вътрешния си глас.
Ако ме отведе на грешно място и не спечеля,
ще се науча от грешките си и ще опитам отново.
Понякога плача
Понякога, когато съм сам,
плача, защото няма никой до мен.
Сълзите, които текат, са горчиви и топли,
те текат с живот, но не приемат никаква форма.
Плача, защото сърцето ми е разкъсано
и ми е трудно да продължа
Ако имах ухо, на което да прошепна и да се доверя,
бих плакал сред моите съкровени приятели.
Но кой се спира за толкова дълго,
за да помогне на друг да продължи.
Светът се движи толкова бързо и по-скоро ще те подмине,
отколкото да спре и да разбере какво те кара да плачеш.
Това е болезнено и тъжно и понякога плача
и никой не се интересува защо.
***
Не съм перфекционист,
Но все пак търся съвършенство.
Не съм голям романтик,
Но все пак искам привързаност.
Майка ми винаги казваше: ако не можеш да намериш за какво да живееш, по-добре да намериш за какво да умреш.
Реалността е погрешна. Мечтите са истински.
Никога не спирай да мечтаеш! Никой не може да ти отнеме мечтите.
Зад всяка сладка усмивка се крие горчива тъга, която никой не може да види и почувства.
Водещо изображение: https://blackmattersus.com
