Не съм ли като другите родена
да мога да обичам от душа,
да вярвам и да бъда откровена
в живота, дружбата и любовта?
Не знаех, че човек на този свят
тъй много може да даде
и всичко в миг да ти отнеме.
Обичам те! Какво да кажа друго?
Ще си отида. Няма да ти преча.
Ненужни думи няма да мълвя.
За теб останах чужда и далечна.
Но с колко мъка ще го понеса!
Ако те срещна с новата жена,
без злоба ще ви поздравя.
Какво от туй, че толкоз те обичам?
Нима аз нямам право на това?
Вървя по жълтите листа.
И с тихо шумолене
минава вятъра край мен.
На мойта есен времето настъпи.
Не се оплаквайте листа,
че вятъра минава, без да слуша.
Тъга ли е това? Или не е?
По-лошо – равнодушие и пустота.
Автор: А. З.
Ако това стихотворение ти харесва, гласувай за него чрез бутона „Харесва ми“ в началото на материала или го намери в Google+ или Facebook страницата ни и натисни „like“ под него.
Текстът е отговор на предизвикателството на Truestory.bg, наречено „Да говорим за любов!“. Повече за него може да научиш тук.
Снимка: http://wallpaperest.com
