Помня първия път,
когато казах „Обичам те” –
бях на пет
и в устата ми стана сладко,
но като всяко дете,
когато открие думата нова,
я повтарях до втръсване
при това със глас
толкова силен,
колкото бях
тогава и аз.
До втръсване, не мое, разбира се,
че получих шамар от татко
и това първо „Обичам те”
ми се стори толкова кратко,
но в устата си открих нов вкус –
на желязо, разбира се.
По- късно разбрах,
че желязото е полезно
и така си растях –
бързо – нали желязото
се кове, докато е горещо
и беше горещо,
когато за втори път
изтърсих онова сладко
„Обичам те”
и беше лято
и пак бях на морето с татко,
само че там на пясъка
срещу мен стоеше момиче.
Автор: Станислав Станев
Ако това стихотворение ти харесва, гласувай за него чрез бутона „Харесва ми“ в началото на настоящия материал или го намери в страниците ни във Facebook и Google+ и натисни „like“ и „+1″ под него.
Текстът е отговор на предизвикателството на Truestory.bg, наречено „Да говорим за любов!“. Повече за него може да научиш тук.
Снимка: Urbanrabbits.eu
