Дойде и ме прегърна,
но не с тялото, не с очите, а с полъха на чаканото лято.
Дойде и ме избра – измежду многото, измежду всичките.
Повярвах ти и се подслоних
в топлината на твоето спокойствие и устрем.
Дали ще е така завинаги,
дали ще бдиш над мен, а аз ще се взирам в безкрая на мечтите ни?
Вярвам, вярвах го, преди да срещна твоя свят:
аз ще бъда твоя, ти ще бъдеш мой,
и ако някога пуснеш ръката ми –
знам, това ще е защото искаш да я хванеш по-сигурно,
дори да не съм изрекла ни думичка в пясъчния ни покой.
Автор: Станислава Раянова
Ако това стихотворение ти харесва, гласувай за него чрез бутона „Харесва ми“ в началото на настоящия материал или го намери в страниците ни във Facebook и Google+ и натисни „like“ и „+1″ под него.
Текстът е отговор на предизвикателството на Truestory.bg, наречено „Да говорим за любов!“. Повече за него може да научиш тук.
Снимка: Galleryhip.com