Ей я, иде
задъхана, отново закъснява,
бърза, нейде трябвало да иде
усмихва се виновно, обяснява…
Спрях вече да я чувам
усмихва се, това ми стига,
представям си, че я целувам
на пръсти към мене се надига!
„Обичам те!“ искам да прошепна
косите ѝ в шепи да разлея,
отпивайки от устните ѝ да потрепна,
сливайки се с нея!
Но вместо туй ѝ казвам
„Тръгвай, скоро ще се видим!“
сам себе си зная, че наказвам
виждайки, за нея съм невидим!
задъхана, отново закъснява,
бърза, нейде трябвало да иде
усмихва се виновно, обяснява…
Спрях вече да я чувам
усмихва се, това ми стига,
представям си, че я целувам
на пръсти към мене се надига!
„Обичам те!“ искам да прошепна
косите ѝ в шепи да разлея,
отпивайки от устните ѝ да потрепна,
сливайки се с нея!
Но вместо туй ѝ казвам
„Тръгвай, скоро ще се видим!“
сам себе си зная, че наказвам
виждайки, за нея съм невидим!
Автор: Цв. Иванова
Ако това стихотворение ти харесва, гласувай за него чрез бутона „Харесва ми“ в началото на настоящия материал или го намери в страниците ни във Facebook и Google+ и натисни „like“ и „+1″ под него.
Текстът е отговор на предизвикателството на Truestory.bg, наречено „Да говорим за любов!“. Повече за него може да научиш тук.
Снимка: Galleryhip.com
