Заключи куфара ми в гардероба,
а страховете ми – в килер.
Представи ме на свойто куче,
което е милиционер,
и минах щателна проверка –
за лоши помисли и злоба,
за искреност и доброта,
на неизпълнените „утре“,
за всички „Аз повече няма да правя така…“,
за онзи, който ме погледнал,
за тази с дългите коси,
за всичко вредно и злодневно,
което може да ни зарази.
Днес кучето ми казва „Мамо“,
а аз пък правя мусака.
И вечерта не стига само
да му покажа любовта.
Другар, любовник и
…съдба.
Мъжът със беличкото куче
дойде да ми покаже любовта.
Автор: Vio Leta
Ако това стихотворение ти харесва, гласувай за него чрез бутона „Харесва ми“ в началото на настоящия материал или го намери в страниците ни във Facebook и Google+ и натисни „like“ и „+1″ под него.
Текстът е отговор на предизвикателството на Truestory.bg, наречено „Да говорим за любов!“. Повече за него може да научиш тук.
Снимка: Mashable.com
