Нетърпеливо. Невъздържано. Обсебващо. Поглъщащо. Плашещо. Окриляващо. Приземяващо. Опияняващо. Отрезвяващо. Гладно. Жадно. Искащо. Разпиляващо. Страшно. Всепроникващо. Сляпо. Виждащо отвъд всичко, притежаващо някакъв вид материя.
Това е. Другото няма значение.
Другото са отломки от живота ми.
Късове дни.
Рани.
Болки.
Уязвима съм.
До последната частица от съществото, наречено мен.
Тази болка, тази уязвимост не ме плаши. Аз я искам. Отчаяно.
Виждам любов във всичко. Във всеки.
И без нея съм нищо.
Прозрачна.
Безплътна.
Отсъстваща.
Споменът за нея – аз съм в него. Аз съм него.
Другото са кадри.
Епизоди от сън – в реалност, в която ме няма.
Извън това – самота.
Безмълвия.
Или крясъци, от които искам да избягам.
На фона на тъмнината – искряща ивица, пъплеща бавно извън сърцето ми.
Сърце, което не принадлежи на този свят.
Светът без тази любов.
Автор: Bobbi Valcheva
Ако този текст ти харесва, гласувай за него чрез бутона „Харесва ми“ в началото на настоящия материал или го намери в страниците ни във Facebook и Google+ и натисни „like“ и „+1“ под него.
Текстът е отговор на предизвикателството на Truestory.bg, наречено „Да говорим за любов!“. Повече за него може да научиш тук.
Снимка: Foter.com
