Та, за любовта. Когато я срещнеш и в главата ти не тръгва обичайният поток от въпроси, а просто те облива едновременно чувство на еуфория и спокойствие, все едно си пресякъл финалната права на дълго състезание, значи е тя. Когато след години съвместен живот, човекът до теб има желание да става първи всяка сутрин, за да ти приготви мюслито и да ти направи кафе, значи е тя. Когато пак той в желанието си де не те тревожи, премълчава собствените си болежки и огорчения, значи е тя. Когато винаги оставя за теб най-вкусната част от пилето, пицата или тортата, дори без да си го помолил, това е тя. Когато знае твоите недостатъци, но даже не ги забелязва или ги приема с широка усмивка, а пред приятели, родители и най-вече пред теб изтъква само добрите ти черти, радва се на твоите постижения и се гордее с всичко, което правиш – от пускането на пералнята, през вкусния омлет, до повишението в службата, това е тя.
А сега, търсещи човеко, си задай въпроса: Искам ли аз да дам обратно, даже повече, от всичко гореизброено, на човека до себе си? Ако отговорът е положителен, то значи си намерил и смисъла.
Автор: Петя Вътева
Ако този текст ти харесва, гласувай за него чрез бутона „Харесва ми“ в началото на настоящия материал или го намери в страниците ни във Facebook и Google+ и натисни „like“ и „+1″ под него.
Текстът е отговор на предизвикателството на Truestory.bg, наречено „Да говорим за любов!“. Повече за него може да научиш тук.
Снимка: lifehack
