Не знам какво е любовта.
С думи не може да бъде описана тя.
Но знам, че още вярвам в нея
и с душата си ще я намеря.
Наранена бях,
но в тебе вярвам още.
Отхвърлена бях,
но в тебе вярвам още.
Много дълги нощи аз не спях,
но в тебе вярвам още.
По улиците самотни аз вървях,
но в тебе вярвам още.
Сърцето си разбито аз видях,
но в тебе вярвам още.
Очите си изплаках,
но в тебе вярвам още.
И вярата ми сега е безгранична,
защото в тебе вярвам още.
Утрото аз видях и не спирам
в теб да вярвам още.
Сили аз отново намирам,
защото в тебе вярвам още.
И пътя си сега сама избирам,
защото в тебе вярвам още.
Автор: Ирина Филипова
Ако този текст ти харесва, гласувай за него чрез бутона „Харесва ми“ в началото на настоящия материал или го намери в страниците ни във Facebook и Google+ и натисни „like“ и „+1″ под него.
Текстът е отговор на предизвикателството на Truestory.bg, наречено „Да говорим за любов!“. Повече за него може да научиш тук.
Снимка: disheveledhobo.com
