Благославям съдбата безкрайно,
че ни срещна в най-тихата вечер.
Две пътеки се сплетоха тайно,
две сърца се откриха за вечност.
И в очите прочетохме всичко:
радост, болка, измамни надежди…
Чувство плахо, дълбоко отричано
се роди вътре в нас като нежност.
И прекрачили свян и страдание,
си докоснахме в тъмното пръстите.
И изгуби светът очертания,
а звездите оформиха пръстен.
Две сърца осъзнаха за миг,
че последната обич по сила е първа.
И за вечност понякога стига,
и не свършва, граничи с безсмъртие.
Автор: Ивелина Никова
Ако това стихотворение ти харесва, гласувай за него чрез бутона „Харесва ми“ в началото на настоящия материал или го намери в страниците ни във Facebook и Google+ и натисни „like“ и „+1″ под него.
Текстът е отговор на предизвикателството на Truestory.bg, наречено „Да говорим за любов!“. Повече за него може да научиш тук.
Снимка: Malonowaland.files.wordpress.com
