Хайде, моето дете,
за любов да поговорим!
Тя е всичко що расте
връз земята ни отгоре.
Тя е писък на пчели,
сраснали се със цветята.
Тя е болка и боли,
щом се слеем в необята.
Тя е с нас от памтивек –
вино и светлик – магия.
Прави всекиго човек,
щом я в себе си открие.
Хайде, моето дете,
пускам те да я намериш!
Със любов да преметеш
слънчовите ранни двери.
После ще я раздадеш –
по една троха за всички.
Хайде тръгвай, тръгвай пеш!
Научи се да обичаш!
Автор: Румяна Пелова
Ако това стихотворение ти харесва, гласувай за него чрез бутона „Харесва ми“ в началото на настоящия материал или го намери в страниците ни във Facebook и Google+ и натисни „like“ и „+1″ под него.
Текстът е отговор на предизвикателството на Truestory.bg, наречено „Да говорим за любов!“. Повече за него може да научиш тук.
Снимка: Wallpaperology.com
