Танцуват свещите във тиха вечер
под звуците на стенния часовник.
Тук сънищата идват отдалече
и времето е дяволит чаровник.
А тя седи пред чаша старо вино
и тихичко тактува с пръсти бели.
Минутите летят недоловимо,
нечута музика във пламък вплели.
…И сякаш той е тук, докосва нежно,
завърта я във огнен танцов ритъм.
Сега се носи леко, безметежно,
мечтите ѝ над чашата прелитат…
…Часовникът разбива с глас протяжен
пространството, в което тя сънува.
Уви, било е само блян миражен…
И тя завижда – свещите танцуват.
Автор: Любка Славова
Ако това стихотворение ти харесва, гласувай за него чрез бутона „Харесва ми“ в началото на настоящия материал или го намери в страниците ни във Facebook и Google+ и натисни „like“ и „+1″ под него.
Текстът е отговор на предизвикателството на Truestory.bg, наречено „Да говорим за любов!“. Повече за него може да научиш тук.
Снимка: Womenslibrary.org.uk
