Аз мога много да те чакам,
тъй, с притихнали очи,
сред косите ти да лягам,
когато шепнещо мълчиш.
Аз мога тихо да те гледам
през затворените клепки.
И с немигащи ръце
дланите ти да отнемам.
Аз не искам да те пипам,
да ти приказвам, да се смея.
Аз искам само да те виждам,
тихо да стоиш пред мене.
Автор: А.В.
Ако това стихотворение ти харесва, гласувай за него чрез бутона „Харесва ми“ в началото на настоящия материал или го намери в страниците ни във Facebook и Google+ и натисни „like“ и „+1″ под него.
Текстът е отговор на предизвикателството на Truestory.bg, наречено „Да говорим за любов!“. Повече за него може да научиш тук.
Снимка: www.pixabay.com
