Кратък миг уловен…
Силно вълнение,
мироглед променен…
Няма капка съмнение.
Сърцата ви в плен
на мечти, вдъхновение
и разсъдъкът тъй замъглен
от това сляпо влечение…
Минута, час, ден,
години, те нямат значение…
Часовник спрял, повреден…
Той измерва само безвремие.
След вечност се будиш прозрял, изгорен
и се чудиш, таз обич, сега тя къде ли е…
Продължаваш да търсиш, сам, победен
и животът те сблъсква със ново видение.
И, ето те! Пак си така заслепен –
за любовната рана само любов е лечение…
Автор: Rose
Ако това стихотворение ти харесва, гласувай за него чрез бутона „Харесва ми“ в началото на настоящия материал или го намери в страниците ни във Facebook и Google+ и натисни „like“ и „+1″ под него.
Текстът е отговор на предизвикателството на Truestory.bg, наречено „Да говорим за любов!“. Повече за него може да научиш тук.
Снимка: Tumblr.com