Напук на омагьосани щастливци
и на арестувани нещастници,
напук на самоизяли се ревнивци,
аз мразя оковите ти, властнице Любов!
Веднъж не съм се съжалила,
когато с мен си прекалила.
Откривам моя философия
и страдам по духовно босия.
С ирония поредна към телото,
аз грабвам листа и перото.
О, дух, лети, живей в небето,
с крилата на смирения,
дордето,
записва си насладите порочни,
за да започне
любов със нова жажда,
макар от нея често
измамница се ражда!
Автор: Надежда Нанева
Ако това стихотворение ти харесва, гласувай за него чрез бутона „Харесва ми“ в началото на настоящия материал или го намери в страниците ни във Facebook и Google+ и натисни „like“ и „+1″ под него.
Текстът е отговор на предизвикателството на Truestory.bg, наречено „Да говорим за любов!“. Повече за него може да научиш тук.
Снимка: www.pixabay.com