Не знам защо, но с теб ми се мълчи.
Мълчи ми се. Мълчи ми се. Мълчи ми.
Гушни ме само в своите ръце.
Аз знам, че любовта е с твойто име.
Не знам какво вълшебство стори с мен.
От мишка сива как ме омагьоса
в принцеса с поглед влюбено-зелен
и то с две думи: „Нежност къдрокоса!“.
Не знам защо говоря за това.
Не знам защо пореден стих написвам.
Мълчи ми се. Ти вече го разбра…
Без думи да ме любиш те орисвам.
Автор: Валентина Йосифова
Ако това стихотворение ти харесва, гласувай за него чрез бутона „Харесва ми“ в началото на настоящия материал или го намери в страниците ни във Facebook и Google+ и натисни „like“ и „+1″ под него.
Текстът е отговор на предизвикателството на Truestory.bg, наречено „Да говорим за любов!“. Повече за него може да научиш тук.
Снимка: blogspot.com
